Изложба „Димитър Димов в писма и спомени“ бе открита в Народното събрание. Експозицията е посветена на 110-ата годишнина от рождението на писателя и в нея са представени ръкописи, вещи и снимки от фонда на къщата-музей „Димитър Димов“, съобщиха от пресцентъра на парламента.
На 16 пана са показани и моменти от живота на автора на романите „Тютюн“ и „Осъдени души“, свързани с неговото семейство, професионален път, приятелства, обществена дейност и кореспонденция. Автор на експозицията е д-р Милена Катошева, а художественото оформление е дело на Ивелина Велинова. Богатият и внимателно подбран архивен материал дава възможност всеки сам да изгради собствените си впечатления за Димитър Димов. По повод годишнината от рождението на писателя, в Народното събрание бе представен и юбилеен вестник, издаден от Националния литературен музей.
Димитър Димов израства в бащината си къща в Дупница. От малък демонстрира влечение към книгите, физиката и химията и проявява интерес към изкуството. След смъртта на баща му на фронта през 1913 г. в Междусъюзническата война майка му се жени повторно. В София доведеният му баща работи като тютюнев експерт и Димов има възможността да изследва отблизо работниците и процеса на работа в тютюневите складове – ценен опит, който впоследствие ще му послужи в най-известното му литературно произведение.
Завършва Ветеринарномедицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1934 г., а девет години по-късно заминава на специализация в Мадридския. Връща в България през 1944 г. и по-късно става професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ „Г. Димитров“ в София. Въпреки своята последователност и професионален опит в медицината, името на Димитър Димов и до днес се свързва главно с литературата.
Още в последните години в университета той учи испански език и започва работа по първия си роман – „Поручик Бенц“, който вижда бял свят в края на 1938 г. Автор е на повече от 20 научноизследователски трудове и на редица разкази, пиеси и пътеписи. Антивоенният му роман „Осъдени души“, повлиян изцяло от престоя на писателя в Испания, е преведен на сърбо-хърватски, унгарски и полски език, екранизиран е и му носи държавна награда. Най-известното му произведение – „Тютюн“ – се радва на цялостен превод на 18 езика, сред които немски, унгарски, испански, френски, японски, монголски и китайски, а части от него са преведени на английски, италиански, есперанто и арабски език.
Димитър Димов е председател на Съюза на българските писатели за две години. На 1 април 1966 г., на връщане от среща на писателските съюзи на България и Румъния, получава масивен инсулт и умира. Дъщеря му Теодора Димова тръгва по неговите стъпки и се превръща в една от най-известнит съвременни български писателки.
А ето и няколко снимки от изложбата:
Снимки: Пресцентъра на Народното събрание
