Гостенката ни в рубриката „Как четеш“ тази седмица е дълбоко свързана с книгите. Определя се като човек, който намира изкуствата за най-висшата форма на общуване със света и търси връзката им с всичко. Анна-Мария Попова се грижи за комуникацията на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна, работи активно и с Младежка фондация „Аморфа“, благодарение на които постоянно среща нови съвременни български, а понякога и чуждестранни, творци и хора на културата.
От дете знае, че иска да е архитект и постига мечтата си. Сега се занимава не само с архитектура, но и с графичен дизайн и културен мениджмънт. Интересува се от литература, кино и визуални изкуства и не пропуска да се включа в проекти, които ги обединяват под една или друга форма. Тя е създател и на блога Bookfan.tasy, който създава, за да обменя идеи с други четящи хора и да гооври за изкуство.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Повлияха ми първите романи от детството ми, които наклониха везните към жанра на фантастиката. Помня как след едно успешно представяне на олимпиада по математика, изненадващо не получих сборник по математика (това е класика при такива състезания), а „Хобит“ на Дж. Р. Р. Толкин. Живях с Билбо Бегинс и джуджетата години наред и това и до днес си остава едно от най-любимите ми фентъзита. По същото време, бях на 11 или 12 години, кръстницата ми ми спомена за Клифърд Саймък, а майка ми ми връчи „Паралелни светове“ и „Градът“. Тогава нищо не разбирах от тях, а днес са сред книгите, които цитирам в архитектурни статии.
Повлияха ми Дъглас Адамс и Тери Пратчет, защото ме научиха, че сериозното може да бъде поднесено с хумор, а забавното да прозвучи много тъжно. Повлия ми Нийл Геймън с ненадминатия си стил на писане и силните си образи. По-късно ми повлияха Умберто Еко, Итало Калвино и Хорхе Луис Борхес, които ми показаха красотата в играта на думи и в необятното знание. Повлияха ми и Вирджиния Улф и Маргарет Фулър, защото ми показаха, че за всеки човек има място (и стая) под слънцето.
Всички тези писатели, а и много други, съм почувствала като приятели и са ме променили по някакъв начин. Надявам се да е в положителна посока.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Винаги имам до себе си цветни лепящи се листчета – от онези най-малките, с които студентите си отбелязват бележки по учебниците. Аз ги ползвам и за художествена литература. Имам легенда на цветовете – зелено за цитатите, оранжево за фактите, които искам да проверя допълнително, и т.н. Не, не драскам – това наистина го приемам за филм на ужасите!
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
„Боговете не обичат хората да не вършат никаква работа. Хора, които не са заети непрекъснато, може да започнат да мислят. Част от мозъка съществува, за да не позволи това да се случи. Много е ефикасно. Може да накара хората да изпитват скука насред чудо.” – из „Малки богове“ на Тери Пратчет.
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
Чета всичко, макар през годините да съм наблягала повече на художествената литература. Приятно ми е да се потопя в света на писателя и да чета есета, публицистика, биографични и автобиографични книги. Напоследък попадам и на добра литература за бизнес, за психология, физика и астрономия и др.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Не толкова голямо, колкото ми се иска. Явно не съм поет по душа и това изкуство достига по-трудно до мен. Харесват ми повечето български поети, които изучавахме в училище – Смирненски, Дебелянов и Далчев ги помня най-ясно. Чуждестранната поезия сякаш е твърде слабо застъпена в образованието ни, затова и късно я открих. Имам една любима двуезична стихосбирка на Пабло Неруда. Харесвам полската литература и Вислава Шимборска и Адам Загаевски, но за съжаление трудно се намират на български език.
Напоследък преоткрих съвременната българска поезия, може би защото все по-често срещам поети, а те представят творчеството си толкова емоционално, че няма как да не те докоснат. Фаворит ми е стихосбирката на Донка Димова „На границата. Поезия в пукнатината“, която спечели наградата „13 века България“ през 2022. Изключително социално ангажирана и красива поезия.
Наскоро прочетох „Постоянна експозиция“ на Преслава Виденова и „Ако мястото е време“ на Александър Христов – също интересни стихосбирки с важни теми. Препоръчвам и „Калима“ на Кристина Апостолова.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Нека да започна с баналните отговори – трилогията „Властелинът на пръстените“ води класацията. Дори смятам, че филмите успяват да доразвият и обогатят света на Толкин в някои отношения. Не коментираме многото липсващи герои – невъзможно е да филмираш 1000 страници истинско епично фентъзи с всички персонажи и детайли.
През 2019 г. много ми допадна мистерията „Вади ножовете“, която Райън Джонсън направи по мотиви от романите на Агата Кристи. Атмосферата беше отлична, макар и пренесена в САЩ. Продължавам с попкултурата и сериала „Локи“. Харесвам голяма част от комикси на Марвъл, въпреки че не съм от феновете, които знаят всичко за всяка една сюжетна линия. Все пак намирам телевизионната версия за силна комбинация от научна фантастика и фентъзи, а героите са добре развити и бързо те вкарват в обстановката.
Съвместният роман на Тери Пратчет и Нийл Геймън е едно от най-любимите ми произведения изобщо. „Добри поличби“ съчетава библейски сюжети, митология, социална и политическа сатира и, разбира се, неподражаем хумор. Когато сериалът излезе се надявах да е на също толкова високо ниво. Е, очакваният се оправдаха, получих добра екранизация, много песни на Queen и чудесна игра от Дейвид Тенант и Майкъл Шийн.
Научната фантастика „Първи контакт“ (2016 г.), базирана на разказ от Тед Чанг, също е сред любимците ми от последните години. Филмът дава интересна перспектива върху това как специфичната култура влияе на общуването между видовете.
Книга по филм? „Една одисея в космоса през 2001-ата година“ на Артър Кларк май остава единственият пример, който ми допада.
С кой писател би се запознал на живо?
С някои от писателите, които харесвам, вече съм имала удоволствието да общувам. От години съм почитател на фентъзи писателката Цветина Цолова („Нулева година“, „Да спасиш Сън“). През 2022 г. Младежка фондация „Аморфа“ я покани във Варна за литературна дискусия и така се запознахме на живо.
През 2022 се срещнах и с Джонатан Страуд, автора на поредицата „Локуд и сие“, по време на гостуването му на Софийския международен панаир на книгата. Направи ми много добро впечатление, че обърна внимание на всеки фен и дори води кратки разговори с всеки от нас. Знам, че е по задължение и че са му платили, за да гостува, но пак съм приятно изненадана – не всички творци успяват да влязат в тона на почитателите си.
Любимата ми среща от тази година пък е гостуването на Йоанна Елми във Варна. С Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ искахме да представим романа „Направени от вина“ още през март, но авторката беше извън страната. Радвам се, че успяхме да осъществим начинанието през септември. Йоанна е интересен автор и разговорите с нея са много обогатяващи. Ако трябва да си избера чуждестранни писатели, които искам да срещна, това са Олга Токарчук и Нийл Геймън. Токарчук вече гостува в България и не знам дали ще имам втори шанс, но с удоволствие бих отишла за нейно представяне в Полша. А Геймън ще трябва да го търся по големите литературни форуми.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Най-уютно ми е с хартиените издания. Обичам да колекционирам, така че най-често купувам книгите, които искам да прочета или бих прочела повече от веднъж. От три години слушам и доста аудиокниги. Избирам този вариант, когато имам нужда бързо да си припомня някой роман, да разбера дали ново заглавие би ми допаднало или да изслушам някоя бизнес книга. Последните минават през голяма цедка и малко от тях се появяват в библиотеката ми на хартия.
В крайни случаи, когато пътувам за няколко седмици, се възползвам от електронните издания.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Да, предпочитам да завърша главата. Другото ми изглежда като зарязано последно парче торта. Дразни гладния читател в мен!
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Да, може. Важно в художественото произведение е и стилът на писане. Има значение дали намирам в книгата достатъчно качества, за да я причисля към добрата литература. Не мога да чета книги, в които героите са зле развити (за мен дразнещи), а сюжетът и стила на автора са изтъкани основно от клишета или крайности. Ако обаче романът е добър, а героите са дразнещи по-скоро с постъпки и качества, които намирам за нередни по една или друга причина, почти сигурно е, че ще го прочета с удоволствие. Така се случи с „Тютюн“ на Димитър Димов. Това е първият автор в читателската ми „кариера“, който успя да ме запали с морално сиви герои, които често ми бяха трън в очите, но не ме оставиха намира, докато не приключих книгата. Такива са и героите на Стайнбек и Ъруин Шоу – и двамата любими писатели.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
В момента се настройвам на есенна вълна и чета трилъри. Слушам „Принцът на мъглата“ от Карлос Руис Сафон. На хартия ми правят компания призраците от „Зимните хора“, Дженифър Макмеън. Добавям към тях и един нов български роман – „Живи сенки. На ръба на лудостта“ от Ванина Семова.
Коя е последната книга, която си купи?
„Свят, населен с демони“ на Карл Сейгън.
С коя книга би казал „обичам те“?
Казвам „обичам те“ с всяка подарена книга, защото книгите са сред най-ценните неща, което бих могла да дам на някого.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Винаги чета по няколко – поне три книги, като се опитвам да има художествена и нехудожествена литература.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По височина и по жанр. Ако са поредици, стоят заедно, подредени според написването от автора.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Трудно ще е да изброя всички. Познатите ми прекалено често слушат от мен за книги. Ето няколко: Дъглас Адамс, Тери Пратчет, Нийл Геймън, Джоан Харис и Даян Уейн Джоунс, когато става въпрос за фентъзи. Айзък Азимов, Клифърд Саймък, Карел Чапек, Рей Бредбъри, Аркадий и Борис Стругацки, Ан Леки, Тед Чанг за научна фантастика. Препоръчвам често и Умберто Еко, Итало Калвино, Ралф Емерсън, Михаил Булгаков, Бил Брайсън, Олга Токарчук.
От съвременните български писатели през последните години препоръчвам Йоанна Елми, Донка Димова, Цветина Цолова и Емил Минчев.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
