Първият сняг за тази зима е вече зад гърба ни, но с него при българските читатели пристигна и пътеписът „В Сибир”, в който Колин Таброн разказва за пътуванията си в края на 90-те години.
Таброн (р. 1939г.) е британски автор на пътеписи и романи и за моя приятна изненада се оказа от рядката порода пътешественици, които не се ограничават с описание на чисто физическото пътуване, а наблягат на изследване на духа на народите и страните, които посещават. „В Сибир” поставя акцент на търсенето на „истинското сърце” и идентичност на тази огромна и рядко населена област.
Авторът впечатлява с ерудираността си и с усилията, които явно е положил да се запознае с историята и културата на Сибир. Нещо повече – прозира дългогодишен интерес към бившата империя на Съветския съюз. Езикът му е доста богат и леко поетичен. Не се задълбочава особено в обрисуване на природни забележителности и пейзажи, а такива из тези райони не липсват.
Колин Таброн пътува предимно с вездесъщите руски железници и непрекъснато търси непосредствен контакт с обикновените хора, а те от своя страна бързо го приемат и той веднага се превръща в „Коля”. В същото време не се стеснява да изкаже несъгласието или недоверието си, а в някои случаи и възмущението си. Забележително е, че отделя малко внимание на руската бюрокрация и не залита в безкрайни и досадни оплаквания.
Най-ценното в пътеписа обаче са именно многобройните срещи на Таброн – забавните (с набожните „бабушки”), странните (с учения от Академгородок и откачената му теория за магнитните вълни), тъжните (с бездомника зад къщата на екатеринбургския търговец Ипатиев, в която през 1918 г. са разстреляни последният руски цар и семейството му) и потрисащите (с оцелелите лагерници от многобройните лагери на смъртта около Воркута и Колима).
Пътуването в Сибир с Колин Таброн е бавно, съзерцателно и с привкус на равносметка – точно каквото подхожда на предстоящите празници.
