Днес отбелязваме 96 години от рождението на обичания Валери Петров. Нека си припомним неговите “Пет приказки”.
Попадали ли сте на „Пет приказки“ от Валери Петров досега? Не? Значи сте изпуснали голямо забавление!
В книжката стихчетата вървят ръка за ръка със самите приказки и рисуват шарени картинки – бялата планина на Ванчо и котето, лунната стая на Росето и нейните лунни лъчи, Оги и дядо му с котката Мърла, Светльо и лъжовното писмо до баба му. О, разбира се, пропуснах Лили и Хрили в морското приключение!
Ако сте от онези, които не са прочели все още книжката, дори ще ви разкажа малко…
В първата приказка Ванчо отива на ски в планината и взема със себе си своето коте. Но нито котето, нито животните в планината са обикновени! Дори и метеорологът, който предсказва какво ще бъде времето, не е обикновен. Всички те решават да дадат урок на Ванчо, защото дърпа опашката на котето си и го тормози. Какво става? Еее, няма да е честно да ви разкажа толкова много, защото да прочетете сами е по-интересно.
Казва се „приятел пръв“,
Но защо е той такъв?…
И останалите приказки са много забавни. В някои моменти може да ти стане тъжно, в други – супер весело. Те не могат да се преразкажат, затова ще подбера няколко стихчета и ще чакам да ми пишете дали и петте приказки са ви харесали:
Ах, колко е хубаво! Листата са всички
сякаш от блокче за водни боички:
виж, ясенът, който цял в пламък червен е,
се моли на бука: – Дай жълто на мене! –
А жълтият бук му отвръща: – Съгласен,
но дай ми ти първо червенко от ясен!…
Ах, колко чисто, прозрачно и звънко
звучи това детско „морето е тънко“!
Като шум в раковина
тази дума невинна,
уж на смях и уж нежно,
казва ясно –
на нас, нали? –
че сме, ах,
безнадеждно
и ужасно
пораснали!“
„Свети във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по-добри.
Повече няма да ви издам нито думичка за Коки №1, Кучето, Самоче, Катонищо, Некааз и Странния човек (Бехщайн-Стейнуей, Страдивариус по майка), както и за Лили и Хрили, които нейде се скрили!
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
