Докато четях Нора Уебстър на Колъм Тойбин (изд. „ICU„, преводач Елка Виденова), се впечатлих с колко малки думи авторът изгражда вдъхновяващата история на вдовица, която през шейсетте години на XX век отглежда четирите си деца в малко ирландско градче. Преди да започна „Вълшебника“ (изд. „ICU„, преводач Елка Виденова) се чудех дали романът, фокусиращ се върху биографията на Томас Ман, няма да е по-грандиозен заради своя главен персонаж. Дали нямаше да се фокусира повече върху „големите“ събития в живота на твореца – като Втората световна война и бягството от нацистите в САЩ? Но не – без значение дали разказва историята на измислен герой и неговите ежедневни трудности, или пък разглежда пътя на Нобелов лаурeат, прокуден от родината си, Тойбин успява да разкаже както за големите, така и за малките, но също толкова важни моменти от неговия живот, и го прави с отличителни простота, директност и емпатия, които винаги успяват да ме спечелят.
Биографичните данни за Томас Мас са добре известни (разбира се, не пречи, че романа му „Буденброкови“, изд. „Ентусиаст“, преводач Димитър Стоевски, е в известна степен вдъхновен от собственото му семейство, а дневниците му отдавна са публикувани). Роден през 1895 година в Любек, Германия, бъдещият автор израства в семейство на заможен търговец и ексцентрична бразилка. Когато е на 16, баща му умира внезапно, фирмата е ликвидирана, а семейство Ман заминава за Мюнхен. След неуспешен опит да започне кариера в застрахователно дружество, където вместо да работи върху счетоводни книги, младият мъж пише разкази, той се насочва към журналистика, а за кратко е и редактор на списание. „Буденброкови“ се ражда по време на тригодишен престой в Италия и му спечелва слава на талантлив писател. Следват редица „големи“ събития – литературен възход, още романи (на български можете да откриете „Вълшебната планина, изд. „ICU“, преводач Тодор Берберов, „Смърт във Венеция и други новели“, изд. „Колибри“, преводач Димитър Стоевски, „Избраникът„, изд. „Лист“, преводач Любомир Илиев), с които окончателно се налага като един от най-влиятелните немски писатели, Нобелова награда, и не на последно място емиграция към Щатите заради режима на Хитлер.
Тойбин, разбира се, не пропуска тези моменти от пътя на Ман, но и не се фокусира изцяло върху тях. Втората световна война, макар че променя траекторията на живота на писателя завинаги, е само едно от големите събития в него. Тойбин не пише за Твореца Ман, а за мъжа Ман, с неговите вътрешни борби, ежедневни радости и трудности, колебания, несигурности и тайни. Успехите на най-новия му роман са описани с не повече внимание от младия непознат покрай басейн, който обзема мислите на писателя и го кара да изписва дневници за него. Дневници, които след това скрива, за да не бъде съсипана репутацията му на семеен мъж. Ужасите от войната път често отстъпват на битовите проблеми, които тя създава – откъде да се намери мляко? Ако се наложи, как да се изнесе семейната библиотека? Описвайки тежки събития без излишен патос или драматизъм, Тойбин сякаш наистина ни пренася в Германия, повдига завесата и ни позволява да надникнем директно в кабинета на немския писател, където той прекарва голяма част от дните си.
World Digital Library/Library of Congress.
Lisens: CC PDM
Тойбин се спира на много подробности от семейния живот на Ман – от родителите му, през братята и сестрите му, а след това съпругата и децата му. Срещаме се с редица запомнящи се персонажи и с тяхното противоречиво мнение за Томас Ман. Брат му Хайнрих Ман често му се противопоставя, някои от децата му редовно му се подиграват или го обвиняват в безхарактерност или недостатъчното внимание, което им отделя, докато други сякаш го разбират истински. Особено ярко изпъква образът на съпругата му Катя, която идва от заможно еврейско семейство и изненадващо решава да приеме предложението му за брак, въпреки младостта си и много други възможности, които стоят пред нея. Тя е най-проницателният персонаж във „Вълшебника“ и безспорно един от най-важните хора в живота на Ман. Омъжва се за него, въпреки че ясно забелязва увлечението му по мъже (включително към нейния брат Клаус), създава шест деца с него, превръща се в негова опора, критик и най-близка приятелка, всячески подкрепя кариерата му, и успява да го насочва и да го води в моменти, в които той има нужда от това.
Интересно бе за мен, че Ман много дълго се колебае да говори срещу нацистите, избягва темата или дава уклончиви отговори, когато бива запитан, докато най-накрая не заема позиция и не започва да говори твърдо против войната. Докато описва несигурността му, Тойбин не съди героя си, нито го хвали, а с присъща емпатия разкрива чисто човешките страхове на един мъж да заеме позиция, която неуминуемо ще промени живота му и ще се отрази на професията му. За Ман мисълта, че книгите му може би ще станат забранени в родината му, е тежък за приемане факт, а през Първата световна война до толкова се опитва да се разграничи от крайни мнения, че нарича себе си „неполитически мъж“. Веднъж взел решение, обаче, той пише едни от най-въздействащите есета против Хитлер и не поглежда назад.
Без значение дали сте запознати с творчеството на Томас Ман, или не, препоръчвам да се срещнете с „Вълшебника“. Тойбин е изградил многопластов роман, който ще ви преведе през целия живот на немския писател, с неговите малки борби на фона на големи войни. Ще се срещнете както с моментите, които (поне според Тойбин) вдъхновяват Ман за най-ярките му творби, но и за вътрешните му колебания и терзания, свързани с политическите му нагласи, сексуалността му и трудните решения, които трябва да вземе понякога.
Въпреки всичко, не бива да забравяме, че „Вълшебника“ е колкото биографичен роман, толкова и художествена измислица, представящ ни всичко през призмата на Тойбин и неговите проекции върху мислите и вътрешния свят на литературния му герой Ман. В този жанр често стои въпросът – това наистина ли се е случило? Томас Ман казал ли е това? А добър човек ли е бил в крайна сметка? Завършвам с разсъждения на Колм Тойбин по темата в интервю, което дава за hotpress.com:
„В роман като този отговорността е да се създаде илюзия, така че читателят да не се пита през цялото време дали това е вярно, или не. Моята отговорност е да създам илюзия. Очевидно има пасажи от диалог, които не бих могъл да знам, но ако кажа, че е бил в Мюнхен през дадена година, то тогава трябва да е бил. Такива неща не мога да си измислям. Всичко по средата обаче трябва да си представя. (…) Може да кажете, че това е роман и следователно няма правила и всичко е въображение, но ако наричате героя Томас Ман и казвате, че е роден през определена година, можете да правите каквито си искате постмодерни трикове, но, според мен, сте длъжни да следвате фактите до голяма степен. (…) Част от интереса бе главен герой в роман, който за себе си или за семейството си не е героичен. Той не е любезен, не е добър, но въпреки това наблюдаваме как дава всичко от себе си в някои обстоятелства, а в други не. Интересувах се от този вид морален облак. Хората очакват героите в романите да бъдат добри, но ако персонажите в художествената литература са изцяло добри, със сигурност пропускаме половината от живота?“
Можете да намерите книгата в Ozone.bg.
Прочетете още:
„Нора Уебстър“ се учи да живее след загубата и скръбта – ревю
„Вълшебника“ от Колъм Тойбин повдига завесата зад бурния живот на Томас Ман
„Празното семейство“ – носталгия по отминалото и тъга по настоящето – ревю
