Американската писателка и дизайнер Даяна Фрайд разкрива как изглежда храната на героите от литературната класика в книгата си “Fictitious Dishes: An Album of Literature’s Most Memorable Meals” (“Въображаеми гозби: албум от най-забележителните литературни ястия”).
Авторката заснема серия от въздействащи фотографии на блюда, като се придържа точно към описаното в романите. За целите на фотосесията пък самите ястията са разположени в ситуация, която максимално се доближава до атмосферата, пресъздадена в литературните произведения, за да могат зрителите да „усетят вкуса на дизайна“.
“Четенето и храненето са естествени спътници и имат много общо помежду си. Четенето е консумиране. Хранене е консумиране. И двете са успокояващи, питателни, отпускащи и най-вече приятни. Те могат да ви изпълнят с енергия или да ви приспят. Тежки книги и тежки ястия се нуждаят от период на интензивно храносмилане. Могат да ви отведат в друго време и място.
Някои от любимите ми ястия предават истории за произход и традиция; като ненаситен читател, аз изяждам моите любими книги.”, казва Фрайд.
Всяка снимка е придружена от конкретен пасаж, който цитира съответната литературна сцена. Ето и някои от тях:
-
- „Когато изляза някъде, обикновено ям само един сандвич с швейцарско сирене и мляко с малц. Не е много, но в малцовото мляко има много витамини.“
-
- „Имаше увехнали, позагнили зеленчуци; кокали от вечерята, покрити с бял застинал сос; няколко стафиди и бадеми; бучка сирене, за което преди два дни Грегор бе казал, че не може да се яде; късче сух хляб; кифла, намазана с масло, и друга, пак намазана с масло, но посолена.“
-
- „И понеже той беше само дете, гладът го беше ожесточил, а страданието — направило безразсъден. Той стана от масата и като се приближи до надзирателя с лъжица и паница в ръка, каза, поизплашен от собствената си смелост: — Моля, сър, аз искам още.“
-
- „Тъй като охотата ни бе изострена от пътуването в студа, а Куийкуег видя пред себе си любима гозба от риба, която беше при това необикновено вкусна, ние й видяхме много бързо сметката“
-
- „— Ще пиете ли малко вино? — покани я Мартенския Заек. Алиса огледа масата, ала на нея имаше само чай. — Не виждам никакво вино — забеляза тя. — Няма вино — рече Мартенския Заек…“
-
- “ — Божичко, Калп, какво е това? — той се взираше в своята чиния на масата. — Отзарана бащата на Том Робинсън ни изпрати това пиле и аз го приготвих — каза Калпурния. — Кажи му, че е голяма чест за мене… Сигурно и президентът в Белия дом не закусва с печени пилета.“
-
- „Но трябваше да се размърдам и да престана да се вайкам, така че грабнах сака си, казах довиждане на възрастния съдържател, седнал до плювалника, и отидох да хапна. Отново ядох щрудел със сладолед — колкото по-дълбоко навлизах в Айова, толкова щруделите ставаха по-големи, а сладоледите — по-вкусни.“
-
- “По дяволите, всички пачаври са едни и същи.” По това време той отваряше нова бутилка текила и я изгълтваше на големи глътки… Наряза грейпфрут на четвъртинки …след това на осминки … след това на шеснайсетинки… след това той започва да кълца безцелно остатъка от парченцата…”
-
- „Печените яйца се оказаха голямо лакомство, а горещите картофи с прясно масло и сол бяха достойни и за горския цар.“
-
- „На дълги маси, украсени с апетитни ордьоври, печени бутове, шпиковани с подправки, се нареждаха нагъсто пъстри салати и красиво гарнирани прасенца и пуйки, изкусно изпечени до тъмнозлатист цвят.“
