В последните години следя с голям интерес Р. Ф. Куанг – дебютният ѝ роман “Войната на маковете” (изд. “Orange”, преводач Ангел Ангелов) излезе през 2018 година, когато авторката бе едва на 22 години. Заедно с двете си продължения, поредицата спечели десетки награди и наложи Куанг като талантливо име във фентъзи литературата. Тази година очакваме на български и Yellowface, с която тя излезе от фентъзи жанра и спечели “Goodreads Choice Award” в категория Художествена литература. Макар че много харесах трилогията “Войната на маковете” и нямам търпение да прочета Yellowface, именно “Вавилон: Тайна история” (изд. “Orange”, преводач Богдан Русев) ме спечели като почитател на Куанг.
Без да преувеличавам, бих казала, че “Вавилон” е един от най-оригиналните романи, които съм чела изобщо. Действието се развива през 19-и век в свят, подобен на нашия. Разликата е, че човечеството използва Среброделие – вид магия, която се създава от значението, което се губи в превода на думи от един език на друг. Следователно, най-силните нации са именно онези, които притежават най-много преводачи. Британската империя е изградила Кралски преводачески институт на Оксфордския университет, наричан “Вавилон”, който събира деца от цял свят, за да учат езици, превод и Среброделие. Кулата прави Британската империя първа сила в света и подпомага стремежите ѝ за световна колонизация.
Главният герой, Робин Суифт, е роден в Кантон, но остава сирак след епидемия от холера и бива изтръгнат от родината си от вавилонския професор Ловел. Професорът отглежда Робин, като го подготвя да постъпи като студент във Вавилон. В неговия курс Робин се запознава с Рами от Калкута, Виктоар от Хаити, и англичанката Лети. Четиримата се превръщат в семейство, споделят всичко и се отдават напълно на обучението си във Вавилон. Не след дълго обаче, кулата на познанието започва да губи чара си. Всички освен Лети са редовен обект на расизъм, който тя не разбира, момичетата не могат да влязат в библиотека без мъжки придружител, въпреки че са студентки, а Робин бива въвлечен в революционно общество Хермес, което цели да спре разрастването на империята. Постепенно пред героите се появяват сложни дилеми: как да служиш на Вавилон, ако така даваш на Британската империя оръжие срещу родината си? Какъв е смисълът в Среброделието, ако само най-богатите се възползват от него, а бедните умират по улиците? Ако приятелите ти подготвят революция срещу империията, не е ли твой дълг да ги предадеш? А може ли една революция да бъде мирна и кога е време за насилие?
“Преводът означава да се упражни насилие върху оригинала; означава да бъде манипулиран и изкривен, за да достигне до чужди очи, за които не е бил предназначен. И какви ни прави това? До какво друго заключение бихме могли да достигнем освен до самопризнанието, че актът на превод винаги и по необходимост е акт на предателство?„
“Вавилон” е амбициозен роман за любовта към думите и тяхната сила, който е толкова фентъзи, колкото и исторически. Освен че ще ви срещне с интригуващи персонажи и завлядаваща история, ще ви запознае с етимологията на думи от различни езици и ще ви накара да се замислите за силата на думите, връзките между отделните езици, както и на какво са способни нациите в стремежа си за власт. Трябва да отбележа, че искрено се възхищавам на прецизния превод на Богдан Русев и на прекрасните му бележки под линия, които допълват обясненията на Куанг и ще обогатят познанията ви по етимология на различни думи, както и техните преводи на различни езици. Впрочем, за превода си на „Вавилон“ Богдан Русев заслужено спечели наградата „Кръстан Дянков“ за 2023 година, която ежегодно отличава високи постижения за превод на съвременен англоезичен роман. “Вавилон” е любовно писмо към преводачите, редакторите, филолозите, лингвистите, или просто към любителите на думите и техните значения, но и предупреждение за тяхната сила. Сърдечно ви препоръчвам да не го пропускате.
Можете да намерите книгата в Ozone.bg, а ако “Вавилон” ви вдъхнови толкова, колкото и мен, ви препоръчвам да се срещнете с реални “магьосници” преводачи в рубриката ни “Как превеждаш”.
