Добрата стара Остин… Джейн Остин! Нейните романи са ненадминато романтично удоволствие, вдъхновяват представата ни за съвършената „истинска любов“ поколения наред и са стожери на вярата в нея.
Ако някога съм се изкушавала да дам образ на абстрактни понятия като любов, всеотдайност и доблест, то неизбежно в съзнанието ми се е появявал един от нейните герои (кой, познайте от три пъти!). Разбирате, че съприкосновението ми с романите на Остин е било фатално и безкрайно радостно събитие в моя живот, защото те ми дадоха вяра в справедливостта, в доброто и в щастливия край, които да са мои оръжия в битката с реалността. Знам, че е ужасно наивно, но това е моят начин да оцелявам.
Може да си представите каква радост предизвиква у мен преиздаването на някой от романите на английската писателка. Какъв по-добър момент за препрочитане?!
Така романът „Въздействие“ (изд. „Хермес“), издаван и със заглавие „Доводите на разума“, отново е в моите ръце и ме отвежда в едно много далечно време, за да видя какво хората са успели да пренесат със себе си през годините.
В света на Ан властват суета и глупост, общественото положение, връзките и красивата външност са най-ценени, а всеобщата заблуда е, че те могат да осигурят щастие. Героинята на Остин говори за мъжката гледна точка, от която са разказани всички истории, и за бунта към наложения ред. Бунт, който дори да изглежда слаб и безобиден, е значим и неизбежен.
Предразсъдъците на семейството на Ан и чувството й за дълг и благоприличие са я накарали на отблъсне „неподходящия“ беден моряк, който някога спечелил сърцето й. Осем години по-късно тя е изгубила всякаква надежда за любов и щастие. Тогава се намесва съдбата – срещата е неочаквана и разтърсваща.
Преуспелият вече капитан Уентуърт е студен и незаинтересован, по действията му личи, че не желае дори да си спомня младежките години.
Той си търси за съпруга жена със „силна воля и добро сърце“, която не би се поддала на въздействие и не би го предала за нищо на света. Грехът на Ан е ясен, а тя няма какво да стори освен да се примири.
Мислех за вас, като за жената, която отстъпи, която се отказа от мен, която бе допуснала да й въздейства някой друг, не и аз.
Но какво по-голямо доказателство за любовта от издръжливостта й в най-тежки изпитания?!
Той не можеше да й прости, но и не можеше да остане безчувствен.
Ан не би могла да обясни с думи какво се е случило и се случва в сърцето й, а капитан Уентуърт е заслепен от гордост и от доводите на хладния си разума.
Двамата няма да могат да изяснят чувствата си в разговор, преди да заговорят чрез действия. В обикновени житейски ситуации ще проличи разликата между твърдост на духа и детинско упорство, хармонията на смелостта и кроткия нрав.
Разбира се, ако има тайни чувства и от двете страни, сърцата ни скоро ще се разберат. Вече не сме момиче и момче, които се дразнят и сърдят от всеки повод, подведени от моментни недоразумения, и безразсъдно си играят със собственото си щастие.
Благодарение на натрупания опит и вродената си емоционална интелигентност, Ан осъзнава, че грешката й в миналото е била правилна. Тогава тя е взела точно решението, от което се е нуждаела. А Уентуърт? Той е покорен и „принуден“ да подчини разума на съдбата, да се примири с мисълта, че ще бъде по-щастлив, отколкото заслужава.
