Червена дъга за усмивка, две черни топчици за очички, и….личицето е готово! Една рошава главичка и старателно нанизани с детски почерк букви ни приканват да разгърнем очарователната книжка със стихчета на Зоя Василева „Весела чета с боси крачета“.
Любимите на децата рими – звучни и лесни за запомняне, веднага се „настаняват“ върху езика. Счупена чаша, слънчево зайче, паднало зъбче, снегът, вятърът, детската площадка, дребните пакости – все неща, в които децата разпознават своето ежедневие.
Зоя Василева умее да рисува прекрасни поетични образи само с няколко стиха. В „Зрели глухарчета“ долових отглас от Емили Дикинсън:
„Не говори, движи се тихо,
Че ако не внимаваш ти,
Или случайно ако кихнеш,
Поляната ще полети“.
Облаците гледат детето, отразени в една локва след дъжда („Локва огледалце“), а по време на „Есенна разходка“ ръцете и ушите му са пълни с цветя и щурчета.
Художественото оформление допълва по възхитителен начин свежестта на детските хрумвания и фантазии – играе си с шрифтовете, загатва образи и асоциации чрез илюстрациите на Яна Левиева.
Тази чудесна поетична книжка е създадена с много любов и внимание към децата и заслужава да бъде многократно разгръщана и четена!
Прочетете и ревюто на Вал Стоева за “Весела чета с боси крачета”, както и за другата книжка на Зоя Василева – “Как се оцветява крава”.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
