Разказите на О. Хенри си остават една неостаряваща и вечна класика. В неговите истории можем да срещнем цяла палитра от образи, от благородни до безскрупулни престъпници, богати и бедни, романтици и циници. Героите му са толкова пъстри и различни, колкото е бил и животът на писателя. Освен изключителното удоволствие, което носят разказите му с така типичния за О. Хенри неочакван край, трябва да отбележа, че те дават и една много добра представа за живота в Америка в началото на XX век. Възможно е на някои стилът му на писане да се стори малко остарял и може би леко претенциозен, но за мен той придава допълнителен чар.
Във „Весели разкази” (изд. „Дамян Яков“) на О. Хенри са събрани истории от различни негови сборници, като тук присъстват някои от най-известните му. като 
„Фантето и хоралът”, „Превъплъщенията на Джими Валънтайн”, „Вожда на червенокожите”. Сред страниците на романа ще се разходим из улиците на Ню Йорк, а после ще отидем в дивите прерии на Тексас и до златотърсачите в Монтана. Ще се убедим за пореден път, че благородството и добротата могат да се срещнат навсякъде. Любовта може да промени и най-големия престъпник, а съдбата понякога има странни хрумвания.
В сборника се включени и илюстрации към разказите, които допринасят за удоволствието от четенето. Отдавна не бях попадала на книга за възрастни, към която да има и рисунки. Браво за идеята на издателство „Дамян Яков“ и на изпълнението в лицето на илюстратора Милен Калъчев.
Причината, поради която ще продължавам да препоръчвам О. Хенри, е, че той успява в рамките на няколко страници да разкрие в дълбочина душата на човек и без гръмки думи и описания да докосне най-чувствителните струни на сърцето. Просто задължителна книга!
