Вяра Тимчева е журналист, репортер и преводач на свободна практика, която понастоящем живее в Люксембург. Автор е на „Индия и Малкия Тибет, от Хималаите до пустинята“, както и на „Приказното и смъртта“, „Митът за Дядо Коледа“ и „Образът на магьосника“ – и трите на френски език.
В най-новия си проект „Пътешественици“ (изд. „Изток-Запад“) тя ни среща с различни по националност, възраст, професия и интереси хора, които разказват за своите пътувания до различни краища по света. Освен вълнуващите приключения на колоритните чудаци, авторката поглежда пътуването от философска гледна точка – като „метафора, която описва търсенето на смисъла на живота“.
Веднага си признавам, че познавам Вяра отдавна, както и че аз съм един от участниците в нейния проект „Пътешественици“. И нямаше как само тя да ме интервюира мен – все пак „Око за око, интервю за интервю“.
Странно ли е сега да сме с обърнати роли, не ти, а аз да те интервюирам?
– Ха-ха, да – ще можеш да ми отмъстиш за тормоза!
Как се вдъхнови за „Пътешественици“?
– Бях на петнайсетина години и се разхождах с приятели из Берковица, когато видяхме три рошави, загорели от слънцето момчета с огромни раници и велосипеди, спрели пред един от паметниците в града, да сричат името на изобразения на него чичко антифашист. Заговорихме ги и се оказа, че са тийнейджъри швейцарци, тръгнали с велосипеди от родния си град Лозана към Истанбул! Много се впечатлих! Не ми беше и хрумвало, че такова пътуване е възможно и че по света има такива щурави хора! Поканих ги да пренощуват вкъщи – имаме стая за гости. През първите години след запознанството ни си пишехме писъмца, а после се изгубихме от поглед. Чак през 2011 г. успях да открия отново момчетата. Те ми разказа какви други чудеса са правили през всичките тези години – стигнали са с велосипедите си до Тибет, покорили са някои от най-високите върхове на планетата, в продължение на 10 месеца са пътували с тандем из Латинска Америка… По този повод се размислих за всички авантюристи, които познавам, и така се роди идеята за тази книга.
Колко време ти отне?
– Бързо написах въпросите за книгата и ги разпратих на участниците. Тъй като повечето от тях са франкофони, трябваше отговорите им да се преведат на български. Но не в това се изразяваше истинската трудност.
Предизвикателството беше, че тъкмо свършвах цялата работа и си казвах – ето, най-накрая всичко е готово, и хоп – запознавах се с още някой невероятен човек, когото на всяка цена исках да включа в книгата! Край нямаше. В издателството вече подготвяха книгата за печат, а аз се обаждах да поискам да включим и още някой, и още някой – за последно, обещавам!
Живот и здраве, подозирам, че тепърва ще срещам още много такива хора, за които ще съжалявам, че не са в книгата. Чудесно е обаче, че интересните хора нямат чет!
Как намери толкова интересни хора да участват в проекта и как успя да ги организираш и синхронизираш?
– Голяма част от тях вече познавах, било то от пътувания или не. Иначе за синхронизиране – не съм сигурна, че проектът беше много синхронизиран. Целях по-скоро разнообразие на стиловете, на темите, на участниците.
Кое беше най-забавното в този проект?
– Най-интересното беше срещата ми с нови пътешественици, които приятели ми представяха – „хей, знам някой, който ще е подходящ за твоята книга!“ Понякога излизах много уморена от работа и вътре в себе си недоволствах, че трябва да се срещна с някого да го интервюирам за книгата, вместо да се прибера да си почина. Но всеки път ставаше чудо – когато с човека се заговаряхме за приключения, умората ми изчезваше и си тръгвах от интервюто с нов ентусиазъм и с леко сърце. Мога да кажа, че работата по книгата през цялото време беше удоволствие.
Кое беше най-трудното?
– Да реша да завърша книгата, знаейки, че още толкова хора биха могли да бъдат включени в нея! Да се намери издател в тия времена на криза също никак не е леко!
Пътешествията ли са твоята движеща сила? Би ли могла да живееш, ако по някакъв начин си ограничена за известен период от пътувания?
– Ха-ха – предполагам, че бих могла да не пътувам за известно време! Но ще ми е доста криво. Да, има и други чудесни начини за бягство от реалността – например книгите.
Но всъщност те не са бягство, а друга реалност. Литературните герои, които обичам, за мен са си съвсем истински – в смисъл, че се опитвам в живота да прилагам поведението и качествата, което са ми харесали у тях. Никога не си казвам: „Това е само книга“. Иначе… мисля, че основната ми движещата сила е усещането, че се развивам, че научавам нови неща, че светът е все така пълен с очарование и вълшебства, и желанието да се опитвам да бъда по-мъдра и по-добра от тази, която съм била вчера. Разбира се, съвсем не винаги успявам, но самата цел е хубаво нещо.
Кои са книгите, които за теб са вдъхновение и извор на мечти?
– Хм, труден въпрос. В момента ми хрумва „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Лий, „Илюзии“ на Ричард Бах, „Да имаш или да бъдеш“ на Ерих Фром. Но ако ме попиташ утре, сигурно ще ти изброя и много други. Да не забравя любимите ми фентъзи – „Властелинът на пръстените“, „Колелото на времето“… Те винаги ми носят светлина и стабилност, напомнят ми кое е важно за мен и какъв човек искам да бъда в живота. За мен фентъзито в наши дни е единствената област, където са се съхранили ценности като благородство, храброст, лоялност, интегритет. Със сигурност не можем да намерим тези идеали в така наречената „реалност“ например в политиката и икономиката!
Кое е най-ценното нещо, което намери по време на пътешествието, което беше създаването на тази книга?
– Убедих се, че по света е пълно с оригинални, смели хора с невероятни идеи. Бела, ти си един от участниците в книгата ми и беше първият редактор на текста. Като говориш за ценни неща – твоята помощ и подкрепа през цялото време ми беше много ценна. Без тебе нищо чудно тази книжка още да си стои в някой шкаф под формата на бележки… Благодаря ти!
Кое е следващото предизвикателство? – като пътешествие? Като книга?
– За пътуванията – все така искам да отида навсякъде, както когато бях дете. Още не знам къде ще пътувам тази година. Като книга – имам идея за фентъзи. Вече знам как се казват повечето герои. На този етап те водят бурно съществуване само в главата ми.
Благодарим на Борислав Велков за предоставената снимка!
