Някога българските тайни служби не са прощавали на никого. Много хора преди 1989 г. са заличени, заради „дисидентство“. Малцина пък са тези, които успяват да избягат в чужбина, без да бъдат ликвидирани впоследствие.
Един от тези хора е Владимир Костов – един от известните зад граница по онова време български журналисти, сътрудничил на Държавна сигурност от 1968 до 1977 г., а след бягството си във Франция коментатор за радио „Свободна Европа“. В автобиографичната си книга „Българският чадър“ той разкрива подробности и около убийството на Георги Марков, което става само няколко дни след атентат срещу самия него.
На 26 август 1978 г. висок мъж прострелва от съвсем близо Владимир Костов с 1,7-милиметрова капсула, съдържаща бавнодействаща рицинова отрова, която обаче не се разпръсква. 12 дни по-късно, на 7 септември, писателят Георги Марков няма този късмет и на 11 септември 1978, след четири икзлючително мъчителни денонощия България губи един от най-големите си таланти.
„Българският чадър“ излиза като един от онези източници на историята, каквато никой не би ни разказал. Защото вътре се срещат имена на хора, от които съвсем доскоро зависеха много съдби, а някои от тях (или наследниците им) са по върховете и до днес – личности като Любен Гоцев (бивш министър на външните работи, бивш зам.началник на Първо главно управление на ДС от средата до края на 70-те години и зам. министър на вътрешните работи в първото правителство на Андрей Луканов), Борис Велчев (член на Политбюро на ЦК на БКП и дядо на настоящия Главен прокурор на Република България), Александър Лилов (бивш член на ЦК на БКП и неговото Политбюро, както и на Държавния съвет на НРБ от 1976 до 1990, близък до Людмила Живкова). Сами можете да съдите.
Какво излиза от написаното в книгата: голяма част от хората, сътрудничели на ДС в миналото, са правели това, смятайки, че е за родината им. В крайна сметка се оказва, че Държавна сигурност е само придатък на КГБ и постепенно се превръща в неин орган. Останалите неща са ясни – вербуване заради „тъмно“ минало и ДС-адаптация на закона на джунглата „Или си с нас, или си против нас.“. Някои не издържат и емигрират. Други пък са прегазени от режима. А трети продължават да търпят и да чакат края на мъките.
Е, той явно е дошъл (поне отчасти), иначе нямаше да можете да четете това.
