Харесвам наивната идея за предопределеността. Има нещо приятно успокояващо в мисълта, че зад всичко, което ти се случва, си има причина, която рано или (твърде) късно ще ти се разкрие в цялата си прелест. Дори е забавно понякога да се взираш и в най-дребните ежедневни случки, търсейки някакъв скрит смисъл, който е по-вероятно да си съчиниш или въобразиш, отколкото да откриеш истински.
Ако питате мен, да вярваш в съдбата и да търсиш предполагаемата й намеса в случващото се около теб е една от най-увлекателните игри, измислени от човека.
„Внезапни улици“ е книга именно за онези случайности, които неочаквано водят до големите промени. Най-важните събития в живота на героите на Иванка Могилска са плод на случайността – веднъж споходила ги, те се опитват да я подчинят и отново да се възползват от нейните дарове, ала тя все им се изплъзва напук.
Историята се върти около Маргарита – сценаристка, която по стечение на обстоятелствата губи работата си, а с нея и вдъхновението си. Същите тези обстоятелства обаче я срещат с Макс Райнхард – прочут в миналото сценограф, който е изчезнал безследно след провален проект за построяването на измислен град, събрал в себе си най-красивите световни улици и градски кътчета. Това обаче не е единствената недовършена история в миналото му. Разбира се, тайната болка на Райнхард е необикновена жена и неосъщественото им съвместно щастие. Щастие, което Макс възлага на Маргарита да пресъздаде в сценарий за живота им: какъв би бил, ако беше протекъл по коренно различен начин и двамата не се бяха изгубили по пътя.
Успоредно с това Маргарита тъче своя собствена любовна история с музикант, акордеонист по-точно, когото е зърнала веднъж някъде в Будапеща и който напълно е завладял мислите й. Не любов, ами обсебване от пръв поглед, на
което чак ти е трудно да повярваш. Още една важна среща, отроче на случайността.
„Внезапни улици“ е красиво написана книга, това не може да се отрече. Иванка Могилска разказва романтично, поетично и много емоционално. Всъщност нейната творба се намира изцяло в емоционалния спектър – начинът, по който героите говорят, мислят и действат е въздушен, всичко се случва малко „като на кино“. Точно този стил на романа ту ме грабваше, ту ме губеше. Ако се считате за по-рационален читател, почитател на заплетени сюжети и изненадващи обрати, тази книга не е за вас. Ако пък обичате четива, залагащи най-вече на сърцето, на душевността на героите и на връзките помежду им, „Внезапни улици“ е перфектен избор.
В крайна сметка това, което ми допадна най-много в цялата творба, беше представянето на въображението като спасителен пояс за човека. Героите, които не могат да постигнат щастие по една или друга причина, поради една или друга липса, впрягат творческите си сили и създават цели светове като утеха – от Маргарита, вплитаща мечтите си за любимия си музикант в сценария си, до Райнхард, който решава да построи свой собствен град, в който да продължава да търси безуспешно своята Матилда. Може и да е бягство от реалността, но е полезно да знаеш, че разполагаш с оръжие срещу нея и че можеш да разтваряш заключени врати със силата на мисълта си и така да излекуваш липсите на настоящето си.
Още ревюта можете да прочетете в „Книголандия“ и в „Библиотеката“.
