„Всичко, всичко” (изд. „Ибис“) от Никола Юн е сред дългоочакваните от мен заглавия, които не ме подведоха. Обичам да чета тийнейджърски романи, въпреки че понякога се чувствам твърде пораснала за тях и терзанията на героите ми изглеждат глупави. Но така върви животът – остаряваме и забравяме колко наивни и смешни сме били някога.
Вместо да ме разочарова, „Всичко, всичко” напълно ме погълна. Мади и Оли споделят перфектната тийнейджърска история с невинните трепети и първата целувка. Не всички имаме щастието да преживеем толкова искрена, чиста и леко наивна любов, но пък винаги можем да запълним празнотата с прекрасна книга като тази.
Мади е на седемнайсет години и страда от тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), което означава, че й се налага да живее в стерилна среда. Тя никога не е напускала дома си, а единствените хора, които вижда, са майка й (баща й е починал, когато е била бебе), медицинската сестра Карла и, макар и много рядко, някой от учителите си. Ежедневието й се състои от домашно обучение и разлистване на множество книги, в които старателно надписва мечтите си.
Един ден предначертаното й битие е разтърсено от новите съседи, най-вече от момчето с очи като океан, облечено изцяло в черно. Оли е катализаторът в малкия капсулиран свят на Мади. Той пробужда желанието й за живот – да излезе навън, да вкуси и опита света отвъд стените на дома си. Общуването им започва онлайн, прераства в дълги нощни чатове и неизбежно води до предварително контролирана среща. Духът от бутилката е излязъл и за Мади няма връщане назад. Тя взема решение, което ще промени живота й завинаги.
Според мен сравняването на романа с „Вината в нашите звезди” не е удачно. Болестта на Мади е основата, върху която стъпва историята, а не център на тежък, драматичен разказ
с разплакващ читателя финал. Както вече изтъкнах, „Всичко, всичко” е красива, нежна и романтична любовна история, която те кара да се замислиш дали си струва да поемеш рискове заради любовта, или е по-разумно да останеш в сигурния си, но лишен от вълнения свят. Сюжетната линия на Оли пък хвърля поглед върху домашното насилие и ефекта му върху децата, без обаче да навлиза в прекалени детайли.
Много интересно решение е разнообразяването на текста с илюстрации, имейли, разменени между Мади и Оли и написаните от Мади дефиниции на определени думи, които имат пряка връзка с емоциите й и доближават историята до читателя и до вътрешния свят на персонажите.
Накрая трябва да отбележа, че „Всичко, всичко“ е и първата прочетена от мен история, в която главната героиня е от смесен произход. Мади е наполовина китайка, наполовина афро-американка. Смятам, че българското обществото все още е твърде консервативно и закостеняло за това, но дори и една малка стъпка, като например героиня с различен цвят на кожата, е събитие.
