– Ще се справиш. Изглеждаш ми читанка.
– Това милата дума за „зубър“ ли е?
– Не, читанка. Като ония в първи клас. С хубава корица и много букви вътре. Като ги научиш всичките, си щастлив и горд.
– Хаха. От А до Я?
– Да, мисля, че А го минах днес, остават ми само двайсет и девет урока.
Представям ви „Y-хромозома“ (изд. „Фабрика за книги“ ) – дебютния роман на Ралица Стоянова. Историята, с която в края на 2015 г. тя спечели третото място в „Ръкописът“ , първото българско риалити състезание за писатели.
Корицата и обемът на изданието лесно биха могли да излъжат окото, че става въпрос за българска чиклит литература. Уверявам ви, това е заблуда, която няма нищо общо с реалността.
Да, книгата е женска, но по един ненатрапчив начин, така че спокойно може да бъде харесана и от мъж. Авторката е успяла да изгради една фикция без излишни обяснения и без да разтяга ненужно обема на съдържанието. Рецептата за писане тук е простичка, но, сигурна съм, много трудна за изпълнение: всяка дума да е точната и на мястото си, така че да е достатъчна за въображението на читателя.
Идеята за сюжета идва от статия в интернет, според която учени са открили, че в женското тяло може да присъства мъжката Y-хромозома. Това твърдение отдавна подлежало на обяснение чрез микрохимеризма – всяка жена, имала в утробата си дете, носи завинаги клетки от зародиша в кръвта си. Интересното тук всъщност е, че дори и жени, които никога не са били бременни с мъжка рожба, както и такива, които изобщо не са били бременни, също могат да носят Y-хромозомата в кръвта си. Това изследователите обясняват със заключението, че тялото е способно да запази „спомен“ от всеки партньор, с когото жената е била в интимни отношения и неговите мъжки гени и ДНК могат да останат у нея до края на живота й.
Ралица Стоянова (снимка: litclub.bg)
Ралица Стоянова разиграва сценарий, при който първата любов на главната героиня оставя своя неизличим отпечатък. И то не само под формата на собствената й душевна рана, а и като страшна болест у най-ценното й същество – сина й Калоян, който се повява години след раздялата на Сия с Мартин. Синдромът на Извънземното е измислена от писателката болест, при която болният се държи така, сякаш е дошъл на този свят само за малко и не се интересува от нищо, което да го задържи тук, не се привързва към никого, не се радва и не страда. За него гладът не съществува, затова и най-голямата опасност, която го дебне, е да умре от недохранване.
„Y-хромозома“ e разказ за борбата на една майка да помогне на сина си, но и много повече. Творбата ще ви запознае с историите на двете най-големи любови на Сия – със странния Мартин и със съпруга й Калин, с трансформациите й като жена, която дава достатъчно заявки да бъде разбрана, но и обвинявана както от господата, така и от дамите. Естествено, женската аудитория би могла да я разбере много по-добре, но прочитът ще помогне на мъжката публика да погледне по-дълбоко в дебрите на женските терзания и недоволства, та поне да си ги обясни на думи, макар и да останат вечно неразбрани като усещания.
От романа бликат ценни разсъждения за хората и ролята им в живота ни, за раздялата, суетата, смисъла да продължим напред заедно и за любовта в поне три нейни измерения. Не мисля, че ще сгрешите, ако отделите няколко часа за прочитането на сто и четирисетте страници съвременна българска литература, с която, както сами ще видите, можем да се гордеем.
