fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Яна Язова: Проклятието на дарбата“ за фаталната дама на българската литература през очите на страстен документалист

4 мин.

Грабнах „Яна Язова: Проклятието на дарбата“ (изд. „Изток-Запад“) заради заглавието. Дарбата е доказала, че сипе нещастия върху своя притежател, независимо дали е истинска, или посредствена, дали е на балканска сцена, или в световен мащаб. Наслушали сме се на ужасяващи подробности от крайните мигове на всякакви творци и звезди в съвремието. Чрез книгата виждаме ясно и недвусмислено как дарбата на един човек може да съсипе всеки аспект от живота му. В този смисъл няма по-точно заглавие на документалния преглед, затворен между страниците ѝ.

Петър Величков започва с успешен опит да представи събраните късчета от живота на Яна Язова безпристрастно и завършва с пламенен разказ за отмъстителността на Николай Хайтов. Тя е насочена към него самия заради обвинението, че Хайтов е откраднал романа „Левски“ с намерение да го издаде под свое име.

При други обстоятелства бих отчела смяната на тона като недостатък, но не и след като прочетох разказаните в книгата събития. Експлицитно обрисуваната смърт на Яна Язова, която гние сама в апартамента си на улица „Раковска“ в продължение на няколко месеца, а и последвалите заплахи на Хайтов, че ще ликвидира децата на всеки, който застане на пътя му да краде чужди ръкописи, говорят, че тук става дума за нещо повече от творчество. Става дума за неуспешния опит да се принуди един човек да приведе глава. Една красива и умна глава при това.

Яна Язова, какъвто е псевдонимът ѝ, отказва да напише стихотворение за Георги Димитров и заради този отказ обрича ръкописите си на издаване едва след смъртта си. Тази изключително дисциплинирана в творчеството си жена изследва, събира, пише и преписва хиляди страници без никаква надежда те някога да бъдат публикувани. Лансирана от влюбения в нея професор Балабанов, тя остава свързана с него до края на дните си. Той е първият ѝ благодетел и този, който съсипва любовния ѝ живот. Впрочем, по онова време няма мъж, който да не е влюбен в слабото високо момиче, което лее безкомпромисната си проза където и както намери за добре.

Яна Язова

В книгата са цитирани нейни стихотворения, писма, рецензии и критика на творбите ѝ, своебразна хронология едновременно на личния и творческия ѝ път. Написана е с много любов към личността ѝ и със задоволство, че въпреки затрудненията и съдебните дела, самият Петър Величков е имал честта да участва в подготовката на творбите ѝ за публикация. Авторът разказва за перипетиите, придружаващи издаването на ръкописите, за разговорите с важни личности от онова време, за заплахите на Тодор Живков, когато се намесва името на Николай Хайтов. Хареса ми стилът му – лаконичен и страстен, дори когато се опитва да звучи чисто документалистично.

Не може да се каже, че книгата е биография, но е достоверен разказ за творческия път на една фатална жена, която се опитва да бъде творец в неузряла за женското творчество епоха – епоха, намираща своето продължение и днес. По този повод, а и заради хубостта си, Яна Язова е обожавана и хулена. Не е оставила безразличен никой, докоснал се до думите и живота ѝ.

Между нейните усилия и усилията на съвременните ни творци има една съществена разлика. Никой днес не те убива за това, че отказваш да пишеш, а още по-малко, че пишеш художествена литература. Само си представете какво е да живееш в такова време и да умреш заради такова нещо. Петър Величков успява да пресъздаде конюнктурните принуди върху творците от средата на миналия век и да увлече всички по тайния живот на Яна Язова. Препоръчвам.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!