Японските конбини магазини представляват удивителен вечен двигател, рай за стоки и услуги. Отворени са 24 часа дневно, 7 дни в седмицата, 365 дни годишно, а в себе си съдържат всички любими аксесоари на модерния японец – от билети за музеи и градски транспорт до невероятно разнообразие от оризови снаксове, топла храна и бенто. Всеки турист, който посещава страната, неминуемо остава очарован от това – перпетуум-мобиле и ритъма, който сякаш движи конбини. Именно него улавя в романа си младата японска писателка Саяка Мурата.
“Жената конбини” (изд. “Колибри”) е портрет на една млада жена, измъчвана под непосилната тежест на очакванията на обществото. Според него в средата на своите тридесет години Кейко отдавна е надраснала почасовата работа в конбини. Страната на изгряващото слънце е известна със своя токсичен фокус върху академичното и професионално развитие на своите граждани, но Кейко е щастлива да бъде служител в магазина. За нея той е сигурно място, единственото, в което тя се чувства добре.
Кейко никога не успява да се впише в света, нито да направи място за него в себе си. Така и не проговаря на езика на околните, но все пак успява да запее “песента на конбини”. Саяка Мурата умело подрежда думите си, развежда читателя между стелажите на магазина и мислите на Кейко, представя най-грозното и фалшивото в японското общество, за да го остави с жизнеутвърждаващо усещане за цел.
10 са фрагментите от света на “Жената конбини”, които подбрах от получилия наградата „Акутагава“ за 2016 г. роман на Саяка Мурата.
Конбини не е просто място, където клиентите идват, за да купят неща от първа необходимост, конбини трябва да бъде място, където да могат да се радват и с удоволствие да откриват всичко, което обичат.
В края на краищата аз попивам света около себе си, а той непрекъснато се променя. Точно както водата, която е била в тялото ми при предишната ни среща, сега се е сменила с нова, така и нещата, които ме формират и ме правят това, което съм, също са се променили.
(снимка: The Japan Times)
Хватката на нормалния свят е желязна и всички “чужди тела”неусетно биват елиминирани. Индивидите, които не съответстват на утвърдените норми, постепенно биват изхвърляни.
Когато нещо им изглежда странно, всички си мислят, че имат право да човъркат и ровят, докато си изяснят причината за “странността”.
Наблюдавах го и си мислех, че вероятно притежава някаква странна мисловна схема, според която съумяваше ясно да види себе си в ролята на жертва, но нито за миг не допускаше възможността той да е извършител на сходно деяние.
Конбини е място, където всичко е принудително нормализирано. Всяко “чуждо тяло” бива незабавно елиминирано.
Аз лично смятам, че има две категории хора, склонни да съдят останалите – едните притежават вътрешен импулс за това, просто ги влече, а другите, без да се замислят, копират дискриминиращи думи и ги повтарят дословно.
Може би онези, които смятат, че се върши посегателство върху волята им, чувстват някакво облекчение, когато със същите аргументи атакуват друг човек.
Ако човек е влизал в директна схватка с обществото и е отдал живота си на целта да се домогне до свободата да бъде такъв, какъвто е, сигурно би бил откровен, що се отнася до страданието, което е изпитал…
Издрънчаването на звънеца при влизането на клиент звучи в ушите ми като храмова камбана. Щом отворя вратата, ме посреща ярко осветеното помещение – непоклатим, нормален свят, който не спира да се върти. Вярвам в света вътре в преливащата от светлина стъклена кутия.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q1 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.
