Новата книга на любим писател е празник за верния читател. Ритуалът по сдобиването с нея е също толкова празничен. Първо е дългото очакване – понякога само месеци, друг път година (или няколко). После са първите откъси, корицата, обявяването на дата на излизане. Идва ред на купуването – намирането на точно твоята книга сред джунглата от нови заглавия и отнасянето й вкъщи. Някои хора така си взимат пламъче от църквата на Великден, както други си носят новите книги в къщи.
Но всеки знае, че истинският празник настъпва, когато отвориш корицата и започнеш да четеш. „Ключове“ (изд. „Пергамент“) на Йорданка Белева е от онези лични празници, които ни се случват тихомълком и разцъфват в душите ни въпреки сивото и страшното на деня. Празници, които личат в погледа и усмивката, а не по дрехите и трапезата.
„Ключове“ е елегантна и нежна, побрала между кориците си петнайсет разказа. Разкази, които поставят читателя на ръба между делничното и необикновеното, захвърлят го безпощадно в сърцето на изключителни истории, които се случват покрай нас всеки ден, но ние ги пропускаме, заслушани в шепота на собствените си демони.
Четиринайсет от разказите си имат имена. „Прахан и прахчета“, „Принц Едуард през май“, „Стилистика на изпращането“… и още истории за загуба, за липса, за болка, за литература. За пукнатините в представата ни за света и за светлината, която влиза през тях.
…заминаването е равно на скоростта на предвижване на някой трети, умножено по времето, необходимо за обратния път към себе си. И никога не знаеш в един заминаващ дали има повече собствени умножения, или повече собствени деления.
Йорданка Белева
Разказите на Йорданка Белева човъркат собствените ти рани, споделяйки ти истории за чуждите. Безименният разказ в „Ключове“ е за Панаира на книгата. Голяма част от годината ми минава в подготовка за това събитие, която кулминира в двете седмици на провеждането му – малко преди Коледа и точно преди 24 май. Разпознах героинята на разказа, кой на мое място не би?… Но после получих история за нея, каквато никога не съм си представяла. История, която хвана в крачка собственото ми лицемерие, надменност и циничност. И ме накара да се задавя с тях. Изгори ме липсата му на заглавие. Прочетете го и ще разберете защо.
„Ключове“ е лаконична книга, разказите в нея не се разливат просто за да докажат уменията на автора да работи с езика, да плете дантела с думите. Прозата на Белева е категорична, леко хладна и ужасяващо красива, искряща като зимно слънце. Зад минималистичната корица на Иво Рафаилов се е спотаило литературно съкровище. Ключът за него е в ръцете на читателя.
Чакана книга, любим автор.Гласувам за „детските “ разкази тук и детския поглед към света на възрастните. Липсва ми мистиката и приказното от „Надморската височина“, но пък се компенсират от по-голямото вглеждане в езика, писането и писателството.
Da jivee lyubovta!