„Наръчник на хореографа“ (изд. „Metheor“) на известния британски хореограф Джонатан Бъроуз излиза за първи път на български език. Авторът танцува с Royal Ballet тринайсет години, преди да го напусне, за да се занимава със собствената си изпълнителска работа. Понастоящем творческата му активност е съсредоточена около поредица от съвместни представления с Матео Фаржион, изпълнявани по цял свят, показвани в и продуцирани от централни за съвременния танц институции и фестивали. Той е гост-преподавател в P.A.R.T.S – Брюксел и е бил гост-професор в университети в Берлин, Гент, Гисен, Хамбург и Лондон. В момента Бъроуз е старши изследовател в Центъра за изследвания на танца към Университета в Ковънтри.
Представяме ви ексклузивно думите на режисьорката и драматург Ани Васева, чието дело е преводът.
Ако се доверим на заглавието, „Наръчник на хореографа“, книгата на Джонатан Бъроуз е написана, за да бъде четена от хореографи. И наистина, основен неин обект са движението, музиката, ситуацията на представление. В действителност обаче книгата би могла да бъде от огромна полза и за режисьори, актьори, художници, дори музиканти, тъй като проблемите, занимавали Бъроуз при писането й, често по един или друг начин се изпречват на пътя на всички, които се занимават с изкуства. Това са въпроси, свързани с композиция, организация, време, динамика, вдъхновение, структура, общуване, творчество, съмнение, страх, имитация и удоволствие от работата.
Структурата на книгата е сложна и в някакъв смисъл „перформативна“ (по особен начин доближавайки се до понятието на езиковеда Джон Остин) – избраните структурни ходове често повтарят проблемите, за които става дума в текста. Подход, който можем да открием и в представлението „Евтина лекция“ от Джонатан Бъроуз и Матео Фаржион, откъси от чийто текст са включени в книгата. Освен че се заема с ключови проблеми от областта на практиката на изкуствата по един много разбираем, директен начин, книгата доставя и чисто интелектуално удоволствие от откриването и преживяването на съвпаденията и несъвпаданията на действие, структура и тема.
Налага се да направим една предварителна уговорка във връзка с превода на понятието performance. На български отдавна е навлязъл терминът „перформанс“, който обаче има много конкретна употреба и тя е по-скоро в логиката на това, което на английски обичайно влиза в понятийната сфера на performance art. На английски обаче performance има и по-общо значение, което е просто „представление“. Темата е дълга, поведението на понятието при всички случаи е сложно. Ситуацията се усложнява допълнително, когато се стигне до глагола to perform и съществителното performer и техния превод. Освен „представление“, performance означава и „изпълнение“ в смисъл на действията, които извършва изпълнител на сцената независимо дали става дума за актьор, музикант или танцьор. Терминът има още значения, свързани със способността на машина или уред да изпълняват дадени функции, което се пренася и в бизнес терминологията и се употребява във връзка с компании и служители.
Джонатан Бъроуз с редактора на книгата Боян Манчев (снимка: „Metheor“)
В „Наръчник на хореографа“ думата performance се употребява и със значението „представление“, и със значението „изпълнение“ и поради тази причина, според контекста, понякога е превеждана като „представление“, а понякога – като „изпълнение“. В много редки случаи е използвана думата „перформанс“ (за изписването „перформанс“, а не „пърформанс“ вж. Ани Васева, „Що е то съвременен танц“, Метеор, С., 2017, с. 55) – само когато става дума за този специфичен вид представления, които обичайно се включват в програмите на фестивали за „съвременен танц“. Същото важи и за специалния случай с lecture performance – въпреки че на български вече е установено названието „перформанс-лекция“ (и най-вече „пърформанс-лекция“), тук е предпочетено „представление-лекция“ по описаните по-горе причини.
„Наръчник на хореографа“ е книга, която цени играта с езика и изненадващите, рисковани парадокси, постоянно поддържащи състояние на удоволствие и изострено внимание у четящия. Всяко следващо четене разкрива нови, скрити на самата повърхност и великолепни механизми на съвпадане и различие. В процеса на превод станаха видими множество концептуални проблеми, които свидетелстват за наличието на сложна структура зад привидно простия текст.
Книгата „Наръчник на хореографа“ ще бъде представена на 5 декември от 19:30 ч. в ДНК Пространство за съвременен танц и пърформанс, пл. „България“ №1.
