Работата по панаирите на книгата си има своите удовлетворяващи моменти, но неизменно поднася и някои разочарования. Лично за мен те се изразяват в реакциите на родителите, дошли на изложението заедно с децата си. Твърде често ми се е случвало да виждам как някой ококорен малчуган си харесва готина книжка, но възрастният й хвърля тежък, критичен поглед и отсича „Не!“.
Причините за отказа могат да бъдат най-разнообразни – от наличието на „измишльотини и фантасмагории“ (свръхестествени елементи) до „мрачното звучене“ (засягане на теми като смъртта и скръбта). Опиташ ли се да увещаваш, че въпросното заглавие всъщност е прекрасно и ще зарадва детето, рядко постигаш победа. Все пак става дума за родител – не можеш да си позволиш да се месиш прекалено и да налагаш собствените си възгледи.
Убедена съм, че всичко се дължи на загриженост и желание да предпазиш детето си, като му осигуриш възможно най-качествени четива. Причината да се разстройвам от подобни ситуации обаче не е само личната ми симпатия към провалилите се при инспекцията романи, а начинът, по който аз бях отгледана като читател. Знам от първа ръка колко е важно да имаш свободата сам да избираш. Винаги ще съм благодарна на родителите ми, че опре ли до четене, не съм била ограничавана и контролирана. Да, майка ми и баща ми са изключително рационални и здраво стъпили на земята хора, които се мръщят на вампирите и върколаците в литературата, но независимо от резервите си са избрали да се доверят на моето любопиство и гладът ми за истории. Отношението им оказа облагородяващ ефект и ми даде безценната възможност да развивам разнообразни интереси.
Ето защо срещата със „Забранете тази книга“ (изд. „Софтпрес“) от Алън Грац ми подейства едва ли не като лечебен мехлем и бих я препоръчала и на порасналите читатели.
Четвъртокласничката Ейми Ан Олингер е интелигентно, но стеснително момиче, което често премълчава мислите си и рядко се застъпва за себе си. Тя обожава книгите и единственото й желание е да си има спокойно кътче, където да чете. Вкъщи обаче я тормозят две досадни по-малки сестри, а вечно заетите й родители настоявят тя все да им отстъпва и да поема най-много отговорности.
Ейми Ан намира спасение от домашната лудница в училищната библиотека. Един ден обаче научава, че настоятелството е заклеймило най-любимата й книга на света като „неподходяща за деца“ и че това е едва началото на дълга поредица от заглавия, които ще изчезнат от лавиците. Тогава Ейми решава да създаде тайна библиотека със забранени книги в шкафчето си – постъпка, която ще й помогне да открие гласа си, да завърже нови приятелства и дори да промени гледната точка на възрастните.
„Забранете тази книга“ се чете за два-три часа, но всяка прекарана с нея минута е изпълнена със смях до сълзи и затрогваща топлина. Хуморът се дължи предимно на второстепенните персонажи, на които Алън Грац вдъхва толкова много характер. Съучениците на Ейми Ан са до един симпатични чудаци, които й оказват незаменима подкрепа в начананието й. Моята абсолютна любимка е Ребека, която мечтае да стане адвокат (сестра ми, която наистина е адвокат, изобщо не се трогна и заяви, че това е ужасно внушение за една четвъртокласничка, но какво пък) и постоянно избухва с абсурдно сериозни фрази във възможно най-напечените ситуации.
Макар акцентът да е поставен най-вече върху книгите, романът носи и друго послание. Той ще спечели всеки затворен читател, който някога се е страхувал да отстоява себе си и да тропне с крак. Изцяло се припознах в саркастичните диалози, които Ейми Ан води с околните наум, но не се осмелява да изрече на глас. Накрая вече се бях привързала към образа й – определено е от онези героини, които умиляват. Идеше ми да изръкопляскам, когато най-сетне прозря колко е важно да изрази позицията си и да преодолее примирението си.
„Забранете тази книга“ ще помогне на малките читатели да усвоят важната концепция за свободата на словото и отрано да осъзнаят суровата истина, че веднъж щом се тръгне със забраните, те никога няма да престанат… докато библиотеката не остане празна. Ще им покаже, че техният глас и самоинициатива имат значение и че всеки човек притежава способността да промени несправедливото статукво, стига да разполага с разумни аргументи и дружеско рамо.
Алън Грац (снимка: Amazon)
Накрая на изданието Грац споделя тъжния факт, че всички книги, за които героите му се борят, действително са подлагани на преразглеждане или забранявани в американските библиотеки през последните трийсет години. Голяма част от тях не са издавани в България и имайки предвид, че героите правят доста препратки към сюжета им в диалозите, непознаването им би могло да представлява проблем. За щастие, преводачката Елена Павлова е положила усилие да състави списък с кратко описание на всяка творба. Приложението е изключително полезно и нищо чудно да провокира интереса ви към някоя и друга чуждестранна класика.
Четенето на „Забранете тази книга“ ме наведе на въпроса защо като малки слушаме напълно невъзмутимо плашещи истории, а чак когато пораснем осъзнаваме, че са пълни с какви ли не страхотии? Даже започваме да се притесняваме и да надигаме глас срещу тях. Може би забравяме нещо по пътя и в стремежа си да защитим децата си от грозната страна на живота пренебрегваме простичкия факт, че опасността не идва от книгите. Даже напротив – няма по ценен помощник от тях, за да отгледаш добър, осъзнат човек.
Благодарение на своята удивително забавна и сърцата история Алън Грац показва, че децата не бива да бъдат подценявани и че в никакъв случай не трябва да издигаме прегради между тях и книгите. Нещо повече, четенето може да е считано за любима дейност на кротките интроверти, но понякога именно измислените герои ни помагат да съберем смелост и ни дават пример как да се борим за смислени каузи, точно както прави Ейми Ан. Изключително ценен урок, който не е късно да научим на каквато и да било възраст.
Ако ви трябват още причини да прочетете „Забранете тази книга“, тук Мила Ташева ви дава цели десет :)
Можете да вземете това заглавие с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
