Получих препоръка за книгата на Сю Герхард от аналитичка, която уважавам заради постиженията й, а не заради силата й на въздействие върху критици по душа като мен. Заглавието ми се стори блудкаво и определих избора му с отчаяния опит за маркетинг на нехудожествена литература било то у нас, или извън страната. Но неуместното заглавие никога не ми е пречело да дам шанс на книга, защото знам добре, че рядко се измисля от автора.
На пръв поглед в „Защо обичта е важна“ (изд. „Изток-Запад“) не се казва нищо ново. Всички знаем добре, че мозъкът на хората се моделира от обичта, която получават. Сю Герхард подкрепя това старо твърдение с много доказателствен материал в областта на неврологията, говори за устройството на мозъка и изпъстря материала си с цитати и препратки от различни научни изследвания по въпроса. Тя говори със спокойния тон на психоаналитичка, не изпада в крайности, сериозна е и не полага специални усилия да спечели читателите си. Сю Герхард е убедена, че няма нужда от такива усилия, защото читателят е този, който има нужда от информацията в книгата, а не тя от неговото одобрение. Харесвам автори с подобно самочувствие, защото обикновено това са хора, чиято основна професия не е писането, а го правят само за да разпространят идеите си сред по-широк кръг от читатели.
И уж тонът е умерен, и уж не чувам нищо ново, а в същото време методично продължавам да чета тази книга в метрото, у дома, по градинки и дори понякога в офиса. Постепенно осъзнавам, както човек разбира, че се е накапал със супа по топлата мокрота в малка зона от тялото си, че всъщност съм научила за смайващо откритие.
Ниските нива на кортизол, т.нар. хормон на стреса в човешкия организъм, са симптом на усилена стресова реакция, а не на понижена такава. Половината книга е посветена на тази думичка – кортизол, и дали в ранното детство са успели да ни научат да се справяме добре със стреса. Ако не са, как е трябвало да го направят и как е добре ние да се постараем да го сторим с нашите деца. Зареждат се върволица от въпроси. Дали психосоматичните ни заболявания не са сигнал за потиснатата агресия, която не сме успели да излеем към родителите си? Дали не е време да простим на тези родители, които – колко изненадващо! – не са божества с идеални умения. Оказва се, че те са хора като самите нас, които са се опитали да се справят по възможно най-добър начин с децата си въпреки собствения си психически товар.
Сю Герхард прави психологически анализ на няколко случая, които, сигурна съм, всеки един от нас е срещал в живота си. Поведението, описано в тези случаи, може да не е нашето, но то обезателно е поведението на колегата, съседа, магазинера или детегледачката, която сме изхвърлили от дома си. И в края на книгата то всъщност се оказва именно нашето поведение. Без съмнение, като добър аналитик, Сю Герхард ни оставя сами да стигнем до този извод, като само леко ни потупва по рамото през страниците. Обичам книгите, които разказват за скритата цена на успехите ни и малко ме е страх от онези, които разказват за скритата цена, платена от децата ни за същите тези успехи.
Сю Герхард (снимка: Jacky Chapman)
„Защо обичта е важна“ е две в едно, но това ще стане ясно накрая, когато вече сте погълнали всичко със скоростта, която Сю Герхард е преценила, че е най-удачна за усвояването на познанието. В книгата й ще узнаете защо стеснителните мълчаливци са по-стресирани от агресивните убийци и защо тези два модела на поведение често се откриват у един и същи човек. Ще се осветлите и по въпроса какво се случва с втория ви мозък, а именно стомаха, когато го изправяте пред по-високи нива на стрес, отколкото е обучен в детството.
Ще чуете още за културния шок от отглеждането на едно дете в съвремието, за липсата на визия в държавната политика, която може да спести гигантските средства, вливани за справянето с престъпността, осигуряването на лекарства и детски учебни заведения. Ще потвърдите желанието на съвременните майки да прекарват половината си време с децата, а не цялото или никакво, основата на психичните заболявания, смяната на хранителния ни режим, така чеда помогне на опитите ни да се справим със стреса.
Ще прочетете и историите на няколко престъпници и стратегията на един комик със същите нива на кортизол като тях да се предпази от извършването на престъпления. Ще разберете за трите основни метода за справяне със стреса на другите – а именно – отвличане на вниманието, търсене на утеха и осигуряване на информация за пречката, изправила се пред целта на стресирания. Изпробвах ги лично у дома и трябва да осведомя, че работят безотказно.
Най-накрая ще прочетете и как, без да се усетим, сме допуснали взаимоотношенията да застанат на второ място след работата в съвременния свят.
Приемете тази книга като река. Тя тече бавно и спокойно, но осигурява водно-електролитния баланс за тялото и двата мозъка на човешкия организъм, без той обезателно да се усеща по време на четенето. След последната дума на „Защо обичта е важна“ може би няма да се налага тялото ви да се разболява, за да ви каже нещо, което сте пропуснали да забележите в условия на усилен кариеризъм.
