Бих искала да ви разкажа една приказка. Обещавам, много кратка.
Приказката за момчето, което се влюбило в книгите.
То било малко и слабо. Почти без дрехи вървяло по улиците на далечен град. Някъде там, където студът се бил пропил в кожата на гражданите, а мъглата се разстилала дори в душите им. Трудно му било на момчето – там, където сезоните не се сменяли; там, където царяла вечна тъма.
Зъзнело то, но не само от студ. Страхът също го бил харесал и се бил присламчил за него. Ситуацията наистина изглеждала безнадеждна. Тогава, ей така, от никъде изпратен, пред него се явил Старец. Носел големи очила, косата му била щръкнала на всички страни и нашето момче малко се уплашило отначало. Нямало за какво обаче, тъй като Старецът му рекъл тихо:
Вземи този дар от мен. Ще те спаси и ще ти покаже светли пътища.
Момчето приело с плаха усмивка това, което му подавал старецът. Отворило развълнувано плика… и намерило Книга! Приказки, приказки за сътворението на света, за хората и техните взаимоотношения, за проблемите, та дори и за Пепеляшка. За всичко.Пред момчето се разкрил приказен свят – въображението му пътувало из различни странства, срещало се с непознати герои и принцеси, а дори и със змейове.
Никога повече онзи така далечен и студен град нямало мъгла.
След време момчето, пораснал мъж, срещнал отново онзи старец.
Защо ми даде книжка с приказки, когато не знаех дори да чета?
Защото детската книга, е най-важната книга, която някой някога е давал на някого другиго.
Край.
Разбира се, аз не съм разказвач на приказки. Спомням си обаче за началото на любима моя книга – „На изток от рая”. Обръщението на Джон Стайнбек към Паскал Ковичи и обяснението, че тази книга е като кутийка, в която са събрани различни неща. И въпреки всичките тези неща, кутийката накрая все още не е пълна.
Къде е връзката? Говорим си за детски книги, все пак. Иска ми се да вярвам, че всеки един от нас, малко по-възрастните, е запазил частичка от детето в себе си. Вярвам, че всеки един от нас ще си спомни – може би първите книги, които е имал или са му били прочетени от майки, бащи, баби, дядовци и т.н. Онези книги, в които драконите летят, а доброто винаги побеждава, са точно книгите, които са оформили първите ни представи за света, за онзи, големия.
Детската книга е важна поради толкова много причини, че в главата ми настъпва хаос, когато тръгна да ги изреждам. Положението се влошава, когато се опитам и да ги подредя приоритетно.
Затова ще се спра само на две аргумента, които обаче са фундаментални. Тези два основни пункта си взаимодействат и се развиват, без „едното да е над другото”.
Първите детски книги, които подаряваме или които са ни били подарени, са толкова важни, защото възпитават у нас не само общочовешки ценности, разлика между добро и зло, справедливо и несправедливо, достойно и недостойно, но и култура на четенето, възможност да се влюбиш в думите и историите.
Те приобщават към един магичен свят – една паралелна реалност, която разкрива съдбите на герои като Пинокио, Малката Кибритопродавачка и още хиляди знайни и незнайни същества. Светът на детската книга е ясно отражение на истинския живот, но сякаш пречупен през огледалото на детството. Макар и често поднесени с наивитет, детските книги подготвят малкия читател за сблъсъка му с живота на възрастния човек и в добрия случай, оказват такова влияние, че градят добрина, човечност, отговорност.
Детските книги имат съзидателна и образователна сила. Може би най-голямото богатство, което можеш да подариш някому е да отвориш прозореца към широкия свят, а книгата прави точно това. Прекрачил веднъж този прозорец (а знаем, че през прозореца идват и Питър Пан и Оле Затвори Очички и Каралсон, който живее на покрива) едва ли нещо може да те спре да полетиш на крилете на своето въображение.
Тук е и голямата разлика с повечето неща от ежедневния ни живот. Книгите ни даряват благото на въображението, а какво по-хубаво от това да можеш да виждаш различни краски, когато другите виждат само черно и бяло?
В богатите цветови гами на детските книги, във вълшебните илюстрации на талантливи художници и думите на умели разказвачи, се влюбваш най-често като малък, благодарение на детските книги – най-важните книги в твоя живот.
Може би точно така и момчето от приказката е започнало да вижда по-цветен и слънчев света след като Старецът му подарява книгата…
Виж най-доброто от света на детските книги на DetskiKnigi.com
