Анотацията на „Заветът Изида“ на Джеймс Дъглас (изд. „СофтПрес“) създаде у мен очакване за шеметно приключение а ла Джеймс Ролинс (на когото съм фен) и Дан Браун. Древни загадки, тайни общества и много екшън, които да те пренесат за малко в друга реалност. Романът обаче се оказа повече от това и на моменти беше доста по-мрачен.
Всичко започва с отвратително убийство на цяло семейство, чието разследване отвежда нюйоркския детектив Дани Фишър до Англия и услугите на Джейми Синклер, който е търговец на произведения на изкуството. Двамата тръгват по петите на убиеца, с когото се надпреварват да стигнат до намирането на митичен диамант, красял някога короната на богиня Изида. За короната съществува легенда, че дарява притежателя си с безсмъртие. Джейми и Дани откриват следи за мистериозната поява на този древен артефакт по времето на император Нерон, след което отново се споменава векове по-късно през Втората световна война.
Но книгата не задълбава в откриване на древни и мистериозни загадки, не разкрива тайни знания и прочее, които са така характерни за този жанр. Всъщност Джеймс Дъглас е наблегнал повече на криминалната и историческата част, като дава доста любопитна информация за Втората световна война. Моите познания за нея не са много задълбочени и може би затова останах изключително изненадана от някои от фактите, изложени в „Заветът Изида“, които са умело преплетени със сюжета и не звучат като суха информация. Вероятно и по тази причина подробностите около конкретния исторически период ми се сториха много интересни и не тръпнех толкова да науча истината за мистериозната корона, колкото ми ставаше интересно за събитията около Втората световна война.
Търсенията на Джейми Синклер и Дани Фишър ги отвеждат до различни страни в Европа и романът донякъде напомня за разследване на криминален случай отпреди десетилетия. Що се отнася до убиеца, трябва да спомена, че до него Ханибал Лектър би изглеждал направо безобиден. Толкова гнусни, садистични изтезания, че успяха да ме шокират и изненадат, а не е като да не съм чела изобретателни и кървави романи.
В заключение „Заветът Изида“ е един много напрегнат и интересен трилър с криминални, исторически и мистериозни елементи. Липсват му напудреността и лекият наивитет, които често лъхат от този жанр, с ясно различими добри и зли герои и някак си твърде захаросан щастлив край.
Ако сте решили да прочетете книгата, трябва да имате предвид, че тя е втора от поредицата за приключенията на Джейми Синклер. Първата книга е издадена от „Бард“ и въпреки че „Заветът Изида“ може съвсем спокойно да се чете самостоятелно, се споменават случки от предишния роман, което ме подтикна да потърся повече информация.
