Има нещо в романите, основани на исторически личности и събития, което изкушава любопитството по особен начин. Не говоря за историческата документалистика, която сама по себе си е не само изключително интересна, а и много важна. Става въпрос за книгите, които са вдъхновени от реалността, ала не се ограничават до нея, а смело я обагрят в наситените нюанси на фантазията.
„Жената на поета“ (изд. „Софтпрес“) от Дженифър Лам е точно от тези романи, които заимстват образи с познати имена, но им придават нови характеристики и съдби. Сюжетът среща Александър Пушкин и бъдещата му съпруга в момент, когато той е вече известен и напът да стане любимият поет на Русия, но Наталия е едва на 16 години и за пръв път пристъпва в пределите на руското висше общество. Искрата между двамата припламва мигновено и макар първоначално майката на Наталия да не е убедена, че Александър е най-добрият избор за дъщеря й, любовта и търпението на двойката се оказват по-силни от обстоятелствата.
Но да си омъжена за най-великия руски поет във време, когато той не е любимец на царя, а красивите съпруги привличат всички погледи в обществото, е нелека задача. Докато Пушкин пише и пътува, Наталия става обект на интереса на високопоставени и настоятелни мъже, някои от които не са готови да приемат „не“ за отговор.
Любовната история е изградена на фона на балове, маскаради и театър, които добавят приятна нотка на аристократизъм и елегантност. Русия от XIX век е пищна и величествена за елита си и Лам с лекота пренася читателя в грандиозни зали, изпълнени с красиви дами във великолепни рокли, които кокетно се усмихват на обожателите иззад ветрилата си. Същевременно повърхностните изяви на красотата са балансирани от образите на Пушкин, Толстой, средите на интелектуалците и техните разговори за литература, наука и дори революция.
Трагичната съдба на Пушкин е добре известна в литературните и исторически среди и през вековете множество източници са посочвали именно неговата съпруга като причина за смъртта му. „Жената на поета“ обръща поглед върху другата страна на историята, довела до фаталния дуел с Жорж Дантес, и представя Наталия в ролята й на съпруга на Пушкин. Тя е не само изключително красива, но и интелигентна и напредничава жена със собствени интереси, будно въображение и ясно изразени ценности. Именно тези качества я правят универсално привлекателен образ за всяка епоха и не можех да не се зачудя дали ако действието се развиваше в наши дни, животът на подобна изключителна личност би бил много по-различен. Общественото мнение, клюките и клеветите са налице, настоятелните мъже, които смятат, че всяка жена им принадлежи – също, а саморазправите не са рядко срещани, макар и вече да не ги наричаме дуели.
Въпреки скандалите около личността на Наталия, в романа тя е безусловно влюбена в Александър и тази любов никога не е поставена под съмнение. Първоначалният й небрежен флирт с Жорж Дантес дори и в най-връхната си точка си остава единствено флирт. Отношенията й с Пушкин са реалистично обрисувани и във всекидневието си бракът им преминава през възходи и спадове, както всеки друг. След средата на книгата темпото се забавя твърде много за моя вкус заради зачестилите битови сцени, но в първата половина от романа електричеството между Наталия и Александър е почти осезаемо.
Виновна ли е Наталия за злощастната кончина на Александър? През онази епоха (а и не само) жената често е подстрекател дори в случаите, когато не я обвиняват. Но във времена, в които репутацията стои по-високо от любовта, от истината и дори от живота, именно средата и общественото мнение причиняват ненавременната смърт на Пушкин.
„Жената на поета“ е приятно балансирана, романтична комбинация от любовна и историческа драма без големи претенции за задълбоченост и фактологическа достоверност. Страниците на романа неумолимо следват събитията, довели до смъртта на Пушкин, но се фокусират върху най-важната част от живота му – любовта.
Още мнения за романа можете да прочетете при Хриси в „Hrisilandia“ и при Калина в „Ladybug’s Page“.
