Не чакаме ли този миг цял живот? Онзи специален, но самотен момент, в който светът ще спре и ще ни покаже картина, която не се вписва с реалността, с която сме свикнали. Преживяване отвъд, което да ни накара да се почувстваме безтегловни, уловени по неволя в приказката на някой мистичен разказвач.
Подобно съдбоносно преживяване сполетява четиридесет и осем годишния Джордж, когато една нощ от леглото му го измъква сърцераздирателен писък. В градината му го очаква сюрреалистична гледка – ранена птица, прекрасен бял жерав, улучен със стрела в крилото. Добрякът Джордж оказва на мистериозното създание несръчна медицинска помощ и му помага да отлети, без да предполага, че полетът на жерава ще промени живота му.
Промяна пристига облечена в бяло на следващия ден, когато в ателието му за предпечат влиза красива и енигматична дама. Кумико, жената жерав, която чрез изкуството си ще разкаже на Джордж историята за гибелната любов между една небесна господарка и един вулкан. История, която още не е намерила своя край.
Патрик Нес умее да пише красиви книги. След великолепния мрак на „Часът на чудовището“ очаквах от „Жената жерав” точно това, което получих – наситена емоция и нежно обсебване на читателя. Историята на Кумико е вдъхновена от японска народна приказка, но може да се каже, че в романа Патрик Нес хем измисля своя собствена легенда, хем в същото време й прави модерен прочит.
Нес разказва за героите си с много любов и хумор, грижливо проправяйки си път надълбоко в тяхната същност, тълкувайки онези късчета от характера им, които са ги превърнали в част от историята на Кумико. Задължаващата, почти безсмислена доброта на Джордж, невъздържаната буреносност на дъщеря му Аманда, безизходната самота на примадоната Рейчъл, копнежът за опрощение, който чувства самата Кумико…
Отдавна не ми се беше случвало времето, прекарано в компанията на дадена творба, да ме изпълни с подобно спокойствие – просто да я поема в ръцете си и да й се оставя така, сякаш не я чета, а я слушам как ми разказва за себе си. „Жената жерав” е точно такава топла и уютна книга, която не се задъхва от напрежение, а просто се лее. Роман приказка, който няма да спре сърцето ви, но ще го напълни с чувство и ще ви накара честичко да поглеждате нагоре, търсейки ранената птица от легендата, която да излекувате и която да ви се отплати с късче смисъл.
Прочетете и ревюто на Христо в „Книголандия“.
