Миналата седмица стартирахме новата ни рубрика „Жените в българската литература“, която провеждаме съвместно с деветокласничките и запалени читателки от ЕГ „Пловдив“. Тяхната идея цели да разшири погледа ни към литературата като свят, зад който стоят не само портрети от стените на кабинетите, но и често пренебрегваните усилия на реални хора, с които имаме шанса да споделяме едно и също време.
Вече ви запознахме със Здравка Евтимова, а днес продължаваме рубриката ни с друга известна и обичана българска писателка – Теодора Димова. Вижте какво сподели тя за творческия си път.
Как предпочитате да Ви наричат – писател или писателка?
Писателка.
Защо според Вас в учебните програми и в кабинетите по литература в училище има имена и портрети на мъже, но не и на жени?
Не смятам, че е умишлено.
Според Вас вярно ли е твърдението, че произведенията, написани от жени, са наситени с много повече чувство, отколкото тези, които са плод на мъжките творчески идеи? Има ли специфични „женски“ теми в литературата?
Не, няма мъжки и женски теми, мъжко и женско писане. Единственото разделение е добро или лошо.
По-трудно ли е за жените да „пробият“ в литературата? Намирате ли, че отношението към тях е различно от това към мъжете?
Не, не съм се сблъсквала с подобно отношение. Пробиването е еднакво трудно по отношение на пола.
Важна ли е подкрепата на семейството за успеха на една жена в литературата? Имало ли е моменти, когато сте си казвали: „Аз съм жена и едва ли ще успея“? Често ли Ви се налага да избирате между семейството и работата си?
Разбира се, че е важна подкрепата на семейството. Имало е моменти, когато съм си казвала, че няма да успея, но не защото съм жена, а защото просто не е добре написано.
Как си представяте идеалния си читател? Мъж или жена е той според Вас?
И мъж, и жена.
Коя е Вашата любима писателка? Коя книга, написана от жена, според Вас непременно трябва да прочетем?
Нарине Абгарян и романа ѝ „Три ябълки паднаха от небето“.
Как би изглеждала литературата без жени в нея?
Не би била такава, каквато е сега.
Всички очакват от жените да са мили, нежни и сдържани. Трудно ли е било за Вас в определени ситуации да останете дама и да не разбиете носа на някой нахалник?
Успявам да избягвам такива ситуации.
Какво бихте посъветвали момичетата, изкушени от писането?
Да му се отдадат с цялата страст.
Теодора Димова е родена на 19 септември 1960 г. в София в семейството на писателя Димитър Димов. Завършва 114 Английска езикова гимназия и английска филология в Софийски университет. Работила е като журналистка, преводачка и преподавателка по английска. Авторка е на девет пиеси, играни в различни театри в страната и чужбина, както и на пет романа. Сред тях е и „Майките“, който през 2006 г. печели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt, има единайсет български и издания и е публикувана на девет езика.
Снимка на публикацията: БГНЕС
