„Жестока любов“ – история за страстно настояще и горчиво минало

Имам навика, когато посещавам някой град, да се прибирам с книга. Именно по този начин се сдобих и с „Жестока любов“ (изд. „Ибис“) на Колийн Хувър, след като в третата посетена книжарница в Стара Загора най-сетне не успях да се стърпя и си я купих.

Започнах романа още същата вечер в хотела, но ми тръгна някак мъчно и го зарязах. После се опитах да му дам втори шанс в автобуса към Монтана, но, уви, отново не ме грабна. Бях много разочарована от този факт, тъй като досега не ми се случвало книга на издателство „Ибис“ да ме разочарова, а и това не е първият ми досег с авторката, чиято „Без Хоуп“ ми хареса.

И така, няколко дни по-късно реших да дам трети и последен шанс на романа да ме грабне и започнах да го чета на инат. Докато се усетя, бяха минали два часа, а „Жестока любов“ наближаваше своя край.

Книгата е написана от името на двама различни персонажи – Майлс и Тейт. В началото много се дразнех от паралелните сюжети, дори ми се искаше да пропусна главите от гледната точка на Майлс. Тейт разказва историята на настоящето, в което с Майлс са съседи и започват чисто физическа връзка без никакви чувства, подчинена само на две правила: „Никога не питай за миналото“ и „Не очаквай бъдеще“. Майлс, от своя страна, ни представя друга история отпреди шест години, която е оставила дълбока рана в сърцето му и го е направила такъв, какъвто е.

След първите близо петдесет страници сюжетът на историята, разказвана от Тейт, ми беше по-интересен –имаше повече драма, повече динамика и по-добри описания. След известно време обаче въпросите, които си задавах за Майлс, ставаха все повече и започнах да чета заинтригувано и неговата част от романа.

Интересен е образът на брата на Тейт и най-добър приятел на Майлс. Той е свръхзакрилнически настроен спрямо сестра си, но се притеснява и за приятеля си. Чувствата му не се променят дори когато разбира за взаимоотношенията им. Макар да е второстепенен герой, притежава ясно изразена индивидуалност и наистина е изграден много добре, както и останалите поддържащи персонажи.

Въпреки сполучливо развитите герои книгата е пълна с баналности и клишета. Любовната история е най-яркият пример – мотивът за двама приятели или познати, които първоначално започват чисто физическа връзка, а след време се влюбват, е изтъркан до болка. Въпреки това обаче обратът успя да ме изненада и благодарение на него най-сетне успях да си отговоря на назрелия въпрос защо Майлс се страхува от любовта. Макар развръзката да ми се стори прекалено неочаквана и прибързана – действието в цялата книга е толкова добре описано, но точно в най-важния момент звучи прекалено недодялано, в резултата на което читателите нямат достатъчно време да осмислят какво се е случило, – не мога да не призная, че с тази част Колийн Хувър удари право в десетката.

Ако разполагате с няколко часа свободно време, можете спокойно да подхванете „Жестока любов“ и сами да прецените дали е за вас. Не бих казала, че е леко четиво, защото няколко определени момента не прилягат съвсем на това определение, но безспорно е увлекателна и не е чак толкова натоварваща.

За романа разказват още „Books are magic.“, „Just one booklover“, „Nightingale’s princess“, „Queen of Lunae Libri“, „Book mouse“  и, разбира се, Райс от book tube канала „Четат ли двама“ и Стан от „Stan’s Bookish Universe“.