Някои автори успяват да покажат колко тънка е разликата между един добър писател и един wannabe добър писател. Често експериментите изглеждат страхотно, но и често си личи, че са просто напън за оригиналност. Наистина, границата е ужасяващо малка (е, разликата често може да бъде направена и от един чудесен редактор).
„Жестокото присъствие на времето“ е точно един такъв страховит експеримент – с много гледни точки, нелинейно движение на разказа, без особено отличима сюжетна линия. За този си експеримент Дженифър Игън е наградена с Пулицър през 2011 година за „изобретателно изследване на израстването и отглеждането на дете в дигиталната ера, показващо сърцато любопитство за културните промени“.
Признавам, че четох книгата просто с интерес докъм 200-та страница, където започва презентацията за великите паузи в рокмузиката, дело на малката Алисън Блейк, дъщеря на Саша и Дрю. Това изглежда последната по хронология глава, развиваща се някъде през 20-те години на XXI век – обясняващо добре и бележката на журито за „Пулицър“.
И понеже никой истински меломан не може да си позволи да изгледа подобна презентация без да поиска да чуе всички паузи, направо ще ви помогна – групирал съм всички споменати песни в една плейлиста. Всъщност, препоръчвам ви да ги слушате, докато четете самата книга. А тя си заслужава – просто опитайте да я прочетете наведнъж.
Толкова много ревюта за „Жестокото присъствие на времето“ на Дженифър Игън – по едно от Мила Ташева и Анастасия Карнаух за „Аз чета“, от Христо Блажев в „Книголандия“, от Преслав Ганев в „Литературата днес“, от Георги Грънчаров в „Библиотеката“.
