Как ще реагирате, ако ви кажа, че зомбита наистина съществуват? И да не вярвате, присъствието им в нашия свят е факт, но с една уговорка – не са това, което очаквате.
В документалната си книга „Змията и дъгата” (изд. „Ерове”) антропологът Уейд Дейвис ни повежда на пътешествие из родината на истинските зомбита – Хаити. Там не само ще срещнем съвсем реални такива, но и ще научим повече за целия културно-исторически контекст, довел до тяхното съществуване.
Авторът е етноботаник, учен от Харвард и силно напомня на Индиана Джоунс. Той пристига в Хаити в търсене на субстанцията, която превръща хората в зомбита, с надеждата, че тя може до доведе до революция в съвременните методи за анестезия. За да достигне до нея, се потапя изцяло в местната култура, разкривайки ни безкрайно интересния свят на религията вуду или водун, която практикува преобладаващата част от населението на Хаити.
По принцип изобщо не си падам по хоръри – последно гледах филм на ужасите, когато бях в четвърти клас, защото беше модерно да се хвалиш пред съучениците си, като им разказваш в подробности някоя зрелищна сцена. След като детското ми въодушевление от хорърите отмина, образи като зомбита, вампири, демони и подобни съвсем спряха да ме вълнуват. Оттогава насам за първи път ми се случва книга за зомбита да предизвика искрения ми интерес. „Змията и дъгата” ме спечели с обещанието, че ще ме запознае с истински зомбита, и го изпълни, но всъщност това откритие далеч не беше най-ценното.
В основата на обществения и културен живот в Хаити стои водун. Той изобщо не се припорива с представата, изградена ни от холивудските филми, а е истинска организирана религия, която има немалко допирни точки с католицизма. Вървейки по стъпките на зомбитата, Уейд Дейвис се запознава и сближава с много местни хора, които му позволяват да вникне в истинската същност на вуду. Книгата му ни представя научни и исторически факти за живота в Хаити, но и ни разказва за вълнуващото лично преживяване на автора в страната. Благодарение на увлекателния си стил той прави наглед трудноразбираемата материя, осеяна с термини и исторически препратки, изключително вълнуваща и достъпна.
Клервюс Нарсис – човек, превърнат в зомби (снимка: kreyolicious.com)
И все пак, нека си дойдем на думата – ходещите трупове с афинитет към човешко месо и досадна издръжливост на атаки нямат нищо общо с хаитянските зомбита. Хаитяните не се страхуват от зомбита, а от това да не се превърнат в едно.
Уейд Дейвис не се ограничава в изследването на документираните случаи на зомбификация, а се рови надълбоко в съзнанието на хаитяните, което е основната предпоставка зомбитата изобщо да съществуват. Самото „зомбифициране” не е само физическо отравяне на жертвата, а много по-сложен и предимно психологически процес. Зомбитата там не са злодеи, а жертви. Изглежда много по примамливо да си холивудско, отколкото хаитянско зомби…
Рядко съм се чувствала толкова обогатена след прочита на дадена книга, колкото след срещата ми с Уейд Дейвис и неговите зомбита. Научнопопулярните четива винаги са ми били любими, а тук има от всичко – история, ботаника, етнология, мистика, лични разкази и размишления. Подходих с любопитство относно въпроса как е възможно зомбита наистина да съществуват, но по пътя опознах цял един народ и криворазбраната му религия, която продължава да се представя като нещо зло, без изобщо да е такова.
Вижте още едно мнение за книгата в „Книголандия“.
