В тинейджърските ми години по една случайност открих романите за Стефани Плъм. В книгите я определяха като „агентка по залавяне на обвиняеми“ и „ловец на глави“, а в моето съзнание беше забавна, смела и абсолютна непукистка. Тя не се притесняваше да се самоиронизира, а взаимоотношенията ѝ със семейството и останалите персонажи предразполагаха към много хумористични моменти, на фона на които престъпленията се приемаха по-леко. На нещо подобно попаднах в „Звездна лига“ (изд. „Обсидиан“) от Д. П. Лайл.
Действието ни пренася в Ню Орлиънс, на снимачната площадка на филм от известна поредица. Една от звездите на продукцията е обвинена в убийството на младо момиче. Всички улики сочат срещу актьора, но той твърди, че е невинен, и детективската агенция на Рей Лонгли е наета, за да разплете загадката.
В разследването се включва синът на Рей – Джейк, бивша бейзболна звезда, който до голяма степен ми напомни за мъжка версия на Стефани Плъм. Е, като изключим уменията за самозащита, в които тя определено го води. Ако сте чели предишния роман на автора – „Зад борда“, вече добре познавате Джейк Лонгли. Ако не сте, Д. П. Лайл прави няколко полезни препратки към първата книга, за да наваксате пропуснатото.
Пълната липса на опит в детективската работа поставя Джейк в няколко опасни ситуации, от които го спасява красивата му приятелка. Чувството за хумор и тънкият усет за сарказъм са водеща черта у всички персонажи в „Звездна лига“, а пиперливите шеги са в основата на всеки диалог. Това прави книгата много забавна, като се има предвид, че сюжетът се върти около разнищването на убийство.
За съжаление, криминалната линия е твърде слабо развита. В крайна сметка всички разследващи се оказват водени от две основни улики, които повтарят по време на всеки разпит и разговор. Този факт може да подразни почитателите на жанра, а ако сте прочели голям брой разнообразни криминални заглавия, има значителна вероятност да намерите финала за предсказуем.
Повечето шеги се въртят около секса, което в един момент също дотежава и носи усещане за повтаряемост и еднообразие. Психологизъм, развитие на образите или изследване на взаимоотношенията им също липсват. „Звездна лига“ просто не е такъв тип роман.
Като изключим повърхностните персонажи и предвидимата престъпна нишка, книгата се чете бързо, динамична е и прилича на криминална комедия. Може би няма да ви изненада, но със сигурност ще ви разсмее и разтовари, а понякога имаме нужда и от такива четива, нали?
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
