Мая и Моте са близначки и си приличат като две капки вода. Но само на външен вид.
Мая е свита и притеснителна, не обича да лъже и да нагрубява останалите и умира от страх от кучета. Тя мечтае да стане известна певица, но не смее да отиде на прослушване в училище, а в спортните занимания и по математика е пълна скръб.
Моте, от своя страна, говори смело каквото мисли, кара уейвборд, лъже като за световно и е сред най-добрите ученици по математика. Освен това е състезател по лека атлетика и говорител на класа, а най-най-голямата й мечта е да си има собствено куче.
Като цяло, двете момичета се разбират идеално в 250 дни от годината. Девизът им е истинска Моте-и-Мая-в-комбина-до-края мускетарска клетва, гласяща: „Юн пун дьо, дьо пур юн!“, т.е. „една за двете, двете за една“. В 90-ина дни отношенията между героините са поносими, но в 25 кавгите им са толкова ужасяващи, че е по-добре да не си около тях.
В един такъв ден започва историята в книга първа от поредицата „Мая и Моте“ – „Опашати истории“ (изд. „Фют“). Мая получава забележка по математика, на прибиране вкъщи Моте започва да се лигави с едно куче в парка (въпреки неприязънта на Мая), а на всичкото отгоре нахаканата близначка излиза навън с уейвборда си, погаждайки ужасяващо-лигаво-гъбен номер на сестра си. За да бъде още по-неприятна ситуацията, Моте не открива обекта на любовта си на скейтърската рампа, но за сметка на това си удря коляното и намира в парка истинско куче. Изоставено! Най-правилното решение изглежда голямото рунтаво същество, наречено Мъжки, да бъде приютено в къщичката на близначките в дъното на градината. Как ли ще приеме новината Мая?
Кашите, които Моте забърква, са наистина епични. В тях Мъжки ще натори градината, почти ще унищожи къщичката, а коляното на Моте няма да й позволи да се състезава в заключителната тренировка преди супер важно състезание. Ритуално погребение на чорап, откачена леля и алергичен към кучета баща ще доукрасят историята, която накрая ще завърши съвсем в реда на нещата – шантаво! И докато се чудите дали ще се разкае за опашатите си лъжи Моте, ще се окаже, че сте прочели първата част и сте посегнали към втората.
Поредицата на немската писателка Антье Сцилат за близначките Мая и Моте предлага на читателите по малко от всичко: смях, напрежение, роднински проблеми, голямо приятелство и много щури преживелици в стил „Двойната Лотхен“. Само че, за разлика от героите на Ерих Кестнер, двете близначки сякаш живеят тук и сега, на съседната улица, и можеш да ги срещнеш в парка с уейвборд и с кучешка каишка в ръце. Първата книга – „Опашати истории“ – е свежа и забавна и ще се хареса на младите дами. Илюстрациите на Нина Дулек допълват приятното изживяване при прочита на текста и подтикват читателя да извади молив и лист и да започне да скицира случващото се около него.
Единственото, което не ми се връзва в книгата, са откъсите от тайната книга за кореспонденция между момичетата, които ми се струват излишни. Но пък кой знае – на вас може да се харесат, нали?
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
