Всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие. Но по-големият проблем е, че това не се признава за проблем. Че не се коментира, освен ако някой не застреля, обезобрази, пребие съпругата си на публично място по особено жесток начин. Не се коментира, че жертва на същия този тормоз стават деца, не само майките им. Не се коментира, че има мъже, които също са тероризирани от партньорките си, както психически, така и физически. Това са „семейни работи“, те не се обсъждат.
За този списък сме подбрали заглавия, в които се героите са жертва на домашен тормоз, насилие, психологически и физически терор. Не сме търсили такива, в които жертвите да са подчертано жени. Избрахме книги, разказващи онези истории, за които твърдим, че не съществуват, и които премълчаваме.
1. „Времето отвътре“ от Хелън Дънбар
Посттравматичното стресово разстройство засяга много тийнейджъри по света, но сякаш все още не се говори достатъчно за този проблем, нито му се обръща нужното внимание. „Времето отвътре“ (изд. „AMG Publishing“) на Хелън Дънбар е идеален пример за това как бащите могат да се превърнат в най-ужасният кошмар за децата си. Домашното насилие и последствията от него имат потенциала да бъдат трайни и изключително зловредни, но с правилните хора до теб, със силна подкрепа, разбирателство и любов, всичко може да бъде преодоляно.
2. „Големите малки лъжи“ от Лиан Мориарти
Ужасно е страхът да те държи в оковите на насилника, но още по-лошо е, когато оставаш при него и защото го обичаш. Защото искаш и правиш всичко възможно да си внушиш, че той ти посяга за последен път. В „Големите малки лъжи“ (изд. „Хермес“) виждаме първо лъскавата опаковка на семейство, прогнило отвътре, връзка, крепяща се на страх, болка и покварена обич. След това сме допуснати да надникнем зад стените на „щастливия“ им дом и да си припомним, че злото често пленява с красиво лице.
3. „То“ от Стивън Кинг
В „То“ (изд. „Бард“) на Стивън Кинг насилието изобилства, има свой собствен живот и цикличност – създава връзки, всява ужас и расте ли, расте, но за него не се говори. Бевърли е жертва на домашно насилие – психическо и физическо, от страна на баща си. По чудо успява да се измъкне от лапите му преди фатален побой, но години по-късно избира да се омъжи за пълно негово копие. Неизбежен е Стокхолмският синдром, който героинята изживява. Само обратната страна на То може да пресече този омагьосан кръг. Въпреки цялата помия, в която Бев расте, тя успява да съхрани у себе си сила, самоувереност и вяра в доброто.
4. „Хиляда сияйни слънца“ от Халед Хосейни
В „Хиляда сияйни слънца“ (изд. „Обсидиан“) Халед Хосейни преплита съдбите на две жени на фона на разпадащия се Афганистан. Мириам е жертва на ужасяващи побои в един дом, който е изграден върху силата, използвана като наказание. Тя е обречена. Едничка светлина в живота й внася Лейла – втората съпруга. Постепенно между двете се създава приятелство, подклаждано от копнежа им за свобода. Изумително е колко жестоко може да бъде едно общество, подчинено на абсолютните крайности, и колко болка може да понесе човешкото тяло, но в сърцето му да продължат да светят хиляди слънца.
5. „Тревър Ноа: Роден в престъпление“ от Тревър Ноа
В автобиографичната си книга Born a Crime комикът и телевизионен водещ Тревър Ноа разказва за детството си в Южна Африка по време на и след апартейда. Тогава наказването и биенето на децата е било общоприет метод за възпитание, който мъжете често са прилагали и върху своите съпруги. Интересен обаче е начинът, по който Ноа описва как е възприемал разликата между ударите, целящи да предадат урок, и другите, които са признак на превъзходство или са явно продиктувани от гняв и омраза. Разлика, която Ноа осъзнава от личен опит, след като той и майка му стават жертва на домашно насилие от страна на втория му баща, а полицията реагира така, сякаш случилото се е напълно нормално. Книгата не е съсредоточена само върху този период, но е достатъчно важна част от него, за да остане в съзнанието на читателя и да ни накара да се замислим за страданията, на които обществото обрича малтретираните жени и деца, когато не им предоставя възможност дори да поискат помощ.
6. „Публични тайни“ от Нора Робъртс
Нора Робъртс често е сочена с пръст като авторка на „булевардна литература“, но подобни изказвания показват само колко дълбоко незапознати са сочещите. В романа „Публични тайни“ (изд. „Бард“) е описан класическият модел, по който протича домашният тормоз – от „невинни“ шамари и подмятания до пълно изолиране на жертвата от приятелите и семейството й, жестоки побои и ситемни унижения. Подобно на много жени, главната героиня Ема се поддава на внушенията, че вината за насилието и тормоза е у нея, в нейните действия или липсата им. За разлика от много други обаче, Ема намира сили да избяга от съпруга си и да потърси подкрепа при приятелите си.
7. „Принцът на приливите“ от Пат Конрой
Домашният терор не е запазена марка на мъжете. Една властна, манипулативна майка може да бъде също толкова пагубна, колкото и баща, раздаващ юмруци за щяло и нещяло. Комбинацията от двамата в една къща е наказание, което никое дете не заслужава. Пресъздаването му превръща „Принцът на приливите“ в американска класика, фокусирана върху семейството, изгубената невинност и тайните, които ни разяждат отвътре.
8. „Втора кожа“ от Катерина Стойкова
Излизащата през февруари стихосбирка на Катерина Стойкова разчупва стигмата на мълчанието. „Втора кожа“ (изд. ICU“) е книга за всички онези неща, преживени от десетки, стотици хиляди български жени и техните дъщери – бой, кръв, за-това-не-се-говори, прикриване на синини, измисляне на оправдания. Потресаващо е колко сходни са изживяванията на жертвите и колко поколения жени са мълчали. Може би, ако започнем да говорим сегa, и то достатъчно дълго и достатъчно високо, ужасът ще свърши. Може би. Катя прави най-трудното – първата крачка, нарушаването на омертата. Това е огромен личен, но и граждански подвиг.
9. „Елинор и Парк“ от Рейнбоу Роуъл
На пръв поглед „Елинор и Парк“ (изд. „Егмонт“) е романтична история за двама тийнейджъри аутсайдери, разказана с лек хумор и множество препратки към комикси и супергерои. Твърде бързо обаче читателят открива по-дълбоките послания, които авторката предава чрез героите си. Една от засегнатите теми е именно домашното насилие, което белязва Елинор, предопределя начина й на живот и неизбежно се отразява на крехката й първа любов.
10. „Мъжете, които мразеха жените“ от Стиг Ларшон
Шведската поредица „Милениум“ (изд. „Colibri“) на покойния Стиг Ларшон не спира да предизвиква интерес, макар и историята да живее и днес под перото на друг шведски журналист – Давид Лагеркранс, нагърбен със задачата да развива образа на легендарната литературна героиня Лисбет Саландер. Израснала в семейство, в което баща й малтретира майка й, Лисбет не може да се примири с факта, че той се измъква безнаказано след поредния побой, и едва дванайсетгодишна решава да отмъсти. Години по-късно, когато вече е пораснала и сякаш травматичният опит с мъжете в живота й е преодолян, тя отново се сблъсква с ужаса да бъде безпомощна и уязвима в ръцете на своя настойник.
Този списък никак не е изчерпателен, но е някаква отправна точка. Ако не вярвате, че някой може да бъде жертва на тормоз и да не направи нищо по въпроса, да се предпази – прочетете някоя от тези книги. Ако смятате, че българските жени са достатъчно защитени от закона – прочетете статистиката или новините отпреди няколко месеца.
Ако смятате, че ваш познат е жертва на насилие, опитайте се да помогнете или потърсете помощ.
Горещата телефонна линия за хора, пострадали от насилие: 02/981 76 86
