fb
Ревюта

Във „Виновни до доказване на противното“ баналните събития имат неочаквани последици

3 мин.

Открих австралийката Лиан Мориарти преди две години с „Тайната на моя съпруг“, когато търсех книги с изненадваща развръзка. Оттогава съм изчела всичко нейно, до което съм успяла да се добера. Романите й са освежаваща комбинация от трилър и чиклит с елементи на драма и винаги са ми приличали на книжния еквивалент на сериала „Отчаяни съпруги“ – привидно тривиална история за най-обикновени домакини, но изведнъж отнякъде изскачат трупове, двойни самоличности и толкова зловещи стари семейни тайни, че някои класически готически романи заприличват на детска литература.

„Виновни до доказване на противното“ (изд. Хермес“) е най-новото попълнение от Лиан Мориарти на българския пазара. Типично в неин стил тя поставя в центъра на действието няколко различни герои, които по един или друг начин са свързани помежду си и чийто спокоен живот е нарушен от извънредна ситуация.

Клемънтайн е свободолюбива, артистична и донякъде лекомислена, с успешна кариера като челистка, забавен и грижовен съпруг и две прелестни момиченца. Ерика и съпругът й Оливър нямат деца, а в брака си и строго подредения си дом наблягат на усещането за сигурност, организация и стабилност. Клемънтайн и Ерика са приятелки от детинство, но отношенията им са по-сложни, отколкото изглеждат. Когато двете двойки са поканени на барбекю от общителните и доста заможни съседи на Ерика, Тифани и Вид, всичко подсказва за най-обикновен следобед в приятна компания. Никой от трите семейства обаче не подозира как този следобед ще промени живота им.

Основният сюжет е изграден именно около ужасната случка по време на барбекюто, за която всеки от присъстващите се чувства виновен. Действието прескача напред-назад във времето, като използва за отправна точка въпросния следобед, без да стига до конкретния най-важен момент, в който всичко се преобръща. Макар основните персонажи да си остават Клемънтайн и Ерика, гледната точка се сменя между героите и постепенно научаваме повече за миналото и личността на всеки от тях.

Лиан Мориарти (снимка: Getty Images)

В сърцевината си „Виновни до доказване на противното“ е предимно история за брака и приятелството, но засяга също семейството, любовта, страстта, родителството, самотата и дори психичните заболявания. Наличието на толкова много теми, разпределени между шестимата (и повече) герои, в крайна сметка изключително натоварва сюжета и според мен прави романа малко тромав. Някои от персонажите не са достатъчно интересни и главите, посветени на тях, са излишно дълги.

Основният проблем, който аз имах с книгата, е твърде протяжното развитие на действието до разкриването на инцидента. Постоянното повтаряне от страна на героите колко фатално е било присъствието им и как всичко е можело да бъде избегнато само ако не беше барбекюто. Това натякване води до изкуствено създадено напрежение и неоправдано високи очаквания за финала. Развръзката е съвсем логична, но от толкова много предисловие се бях настроила за нещо изключително и останах разочарована.

„Виновни до доказване на противното“ със сигурност не е най-доброто от Лиан Мориарти, но сам по себе си е интригуващ роман, който клони значително повече към чиклита, отколкото към трилъра. Ако това е първата ви среща с Мориарти, не я съдете по него – независимо дали ви е харесала, или не, дайте шанс на другите й творби. А феновете като мен знаят, че дори и да не са твърде впечатлени от тази книга, все пак ще очакват с нетърпение следващата.

Не пропускайте и ревюто на Диляна за „Големите малки лъжи“, както и отзивите на Преслава за „Тайната на моя съпруг“ и „Какво забрави Алис“.

[ + ]