Български автори? Да, благодаря! В „Аз чета“ обмисляхме да направим това официалния рефрен на тематичната ни Седмица на българската литература, защото наистина ни се иска да го чуваме по-често. Силно вярваме, че един ден скептицизмът ни към собствените ни творци най-сетне ще изтлее. Вече е демоде да не се чете съвременна българска литература, но ако не знаете откъде да започнете, готови сме да ви предложим няколко имена. Иска ни се обаче да насочим вниманието ви към новата вълна български творци, която не се споменава толкова често в общественото пространство. Подбрахме десетима млади писатели, които са дебютирали през последните няколко години и чиито книги сме прочели с удоволствие. Заставаме с две ръце зад всеки един от тях и ви подканваме да не се колебаете, а да се убедите сами в качествата им.
1. Милен П. Миланов
Милен П. Миланов е роден в Перник, но израства на Южното Черноморие – брега, на който се развиват голяма част от конфликтите в неговата „Спирала на мълчанието“. Завършва програма по египтология в Нов български университет и се отправя на няколко археологически проучвания в България и Сибир. (Да, в списъка ни има писател, който доброволно е посещавал Сибир и не се е завърнал с трагична равносметка от там.) „Спирала на мълчанието“ е вторият му сборник с разкази и една от най-интригуващите творби, които четохме това лято. Всяка от историите в книгата е вид продължение на останалите и оставя впечатлението за роман, който се е разпилял във времето и пространството. От излизането на „Спирала на мълчанието“ насам все се питаме каква ли ще е концепцията на следващата книга на Миланов.
2. Геновева Детелинова
Геновева Детелинова е единственият автор на фентъзи в списъка ни, така че ако сте ценители на жанра и особено на Тери Пратчет, моля, подарете си една „Приказка за магьосници, физици и дракон“. Книгата е убийствено забавна и донесе на младата си авторка първо място в конкурса на издателство „MBG Books“ за фентъзи произведение. Няма друг такъв български роман – абсолютен драконов миш-маш, който обаче не нагарча на манджа с портокалов сок, ами се услажда на читателите си с хумор и тонове безсрамен абсурд. От приключенията на купищата странни обитатели Света на дракона може и да ви заболи разумът, но пък защо да не се посмеете от сърце?
3. Радмила Младенова
С фееричния си и изключително интимен роман „Бялата ни спалня“ Радмила Младенова се открои като глас на поколението на прехода. Тя експериментира с нови литературни форми, които да удържат емоционалния й заряд. Радмила изследва своето минало, за да стига до оголеното битие на вътрешното „аз“ и да проследи мъчителния процес на истинското, второ раждане на човека.
4. Христо Караславов
Талантът на Христо Караславов явно е наследствен – той е внук на писателя Георги Караславов и син на писателя и сценариста Слав Караславов. Автор е на две стихосбирки – „Гарванът на мира“ (1994) и „Лято за изгнаници“ (2002), както и на романa „Джоб за дребни монети“ (2007). Привлече вниманието ни обаче с втория си роман „Разпоредителите на смута“. Нестандартната история бе номинирана за литературната награда „Хеликон“ през 2014 г. и се запечата в ума на читателите с острия си език.
5. Станислава Ивкова
Може би сте попадали на някое от уличните табла с прекрасната моряшка корица на романа „Бряг“. Ако сте ги пропуснали, непременно потърсете корицата в интернет – една от любимите ни за миналата година е. Съдържанието на тази наглед малка книжка обаче е не по-малко запомнящо се. Гръцкото вдъхновение, женското приятелство, житейските равносметки и сключването на мир със себе си са теми, с които Станислава Ивкова борави с деликатност и мъдрост. Откровеният й и в същото време романтичен стил превръща „Бряг“ в изповедно пътешествие, в което героите и читателят преоткриват себе си. Ивкова не се страхува да наднича дори в най-тъмните кътчета на женската душа и това ни кара да се чудим какви ли още истории има да разкаже.
6. Евгени Черепов
Вероятността да сте чували името на Евгени Черепов е голяма, не само заради отличените му в различни конкурси разкази, но и заради публикациите му в изданията „Капитал Light“, „Мъжът“, „Литературен глас“, „Литературен вестник“, „Сега“, както и в сайтовете „Литернет“ и „ЛитКлуб“. Концентрираното му вдъхновение обаче се излива през 2012 г. под формата на роман.
„Добавено лято“ е като обяснение в любов към Стара Загора, но и носталгичен спомен по невинността на детството. Звучи като клише, но този уж лесен сюжет успява да подхлъзне не един и двама писатели. Евгени Черепов обаче завърта интересна и вълнуваща история, чийто финал оставя читателя с куп въпроси и копнеж за продължение. Или поне за още от Черепов.
7. Теа Денолюбова
Младата варненска писателка Теа Денолюбова е едва на 17, когато излиза дебютната й книга – стихосбирката „Сложи ме на пауза“. Две години по-късно написва и първия си роман „Боян“. Особеният й стил, наподобяващ поток на съзнанието, но може би по-скоро определим като поток на емоциите, не оставя читателите безразлични. Теа разказва истории за любов, море, раздели, балерини и разбити сърца с такъв замах, че слага в джоба си признати писатели с бели бради и дебели книги, прашасващи по рафтовете. Освен това с участието си на конференцията TEDxAUBG доказа, че творецът умее да вдъхновява, независимо от формата. Докосващата й лекция Happiness is not universal and you shouldn’t trade with it можете да гледате тук.
8. Александър Чобанов
С романа „Хлапета„ Александър Чобанов се вписва в добрите традиции на българската юношеска литература. Стилът му внушава силно усещане за автентичност и преживяна емоция. Той успява убедително да предаде трудностите на съзряването при първите сблъсъци с обществените стереотипи, като остава близък до естествения начин на изразяване и съкровените стремежи и страхове на младежите в тази възраст.
Снимка: Славея Йорданова
9. Атанас Куцев
В списъка ни няма по-голям приключенец от Атанас Куцев. Млад, харизматичен и изпълнен с енергия пътешественик, той увековечи странстванията си из Непал, Хималаите и Индия на страниците на пътеписа „Между Нирвана и Самсара“. Избягвайки баналното при този тип литература, Атанас увлекателно споделя преживяванията си и показва един истински образ на страните, които посещава, без преувеличения, емоционални излияния и излишно разкрасяване. Фотографиите в книгата, направени от самия него, са друг начин да се пренесем в разказа му. Атанас събужда у читателите сладката еуфория от потапянето в непознатите дебри на света и връща позабравеното удоволствие от четенето на пътеписи.
Снимка: Мая Любенова
10. Невена Митрополитска
Съвсем скоро писахме за дебютния роман на Невена Митрополитска. „Анна и планината“ излезе едва преди две седмици, но толкова ни хареса, че решихме да включим Митрополитска в нашия списък с надеждата вече да работи върху следващата си книга. Подобно на героинята си Анна, Невена открива щастието в Канада, където работи като библиотекарка в Монреал. Писането и промотирането на „Анна и планината“ обаче я връща в България. Историята на двете сестри – темпераментната Анна и тихата Лора – ни впечатли с по-различния си, дълбоко човешки подход към отразяването на прехода, запомнящите се образи на семейство Филковски и приятния, четивен стил на Митрополитска.
1 Коментар