fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Всеки има нужда от своя „Бряг“

3 мин.

bryag-s-iВиждали сте билбордовете по бул. „Дондуков“ в София. Рекламите във Facebook. Може би дори сте попадали на някое от ревютата за книгата или сте я разглеждали в интернет. Синьо-бяла, запомняща се в своя минимализъм, корица и кратко заглавие. „Бряг“ от Станислава Ивкова.

Книгата на Станислава Ивкова попадна при мен в първите дни на септември, в дните, в които вече търсех есенното си аз, а намирах пясък в обувките и мидички в джобовете. Мислех, че ще ми даде още няколко дни лято (което за първи път не беше достатъчно дълго, май съм започнала да пораствам…) и безгрижие, но вместо това романът ме накара да се замисля, да потъгувам и да се надявам, че възлите на живота винаги се разплитат по най-добрия начин.

„Бряг“ е роман за женското приятелство. Онова, по-особеното, което не се изчерпва с пиене на кафе и обсъждане на клюки и не свършва с първия скандал. Приятелство, което е по-силно от семейните връзки и което устоява на всички малки (женски) предателства, на суетата на деня. Но е още и роман за незарасналите рани, подтиснатите желания и страховете, които ни пречат да бъдем щастливи и ни карат да търсим драма дори там, където я няма. И, разбира се, е роман за женската мъдрост и утехата, която носи морето.

Радина и Севда са двете лица на една и съща монета – „успяла жена в България“. И естествено, нищо не им е наред, не защото нещо им липсва, а защото не могат да оценят това, което имат. Изправена пред травмите от миналото, които с маршова стъпка нахлуват в живота й, Радина губи почва под краката си. Естествено, в такива моменти именно приятелите идват на помощ и тя получава комплект ключове и посока – към гръцкия бряг. Както казва Исак Динесен*:„Солената вода – морето, сълзите или потта – лекува всичко“ (сигурна съм, че сте виждали този цитат във фейсбук поне милион пъти).

На брега на морето нещата изглеждат по-ясни, по-чисти. Радина пътува в спомените си, разговаря със Сула, загадъчната гъркиня, която май знае всичко за живота и познава тайните на сърцето ти по-добре от теб самия. Понякога, за да се излекуваш от някоя мъка, трябва да я измълчиш и да слушаш. Друг път – да я изговориш и да те слушат. Сула инстинктивно знае кога да мълчи и кога – да говори, но намира и начин да те подтикне и ти да правиш същото. Да потърсиш в себе си „корена на злото“, жилото на гнева и да се помириш с него. Да се завърнеш в себе си и да откриеш, че всъщност никога не си се познавал.

Вярвам, че когато нещата се правят с желание и любов, това си личи. „Бряг“ е такава книга. Докато я четях, изпитах същото вълнение и нетърпение, което ме обзе при първото четене на „Виенски апартамент„, говорех за нея постоянно и на всичките си приятели. Ако трябва да съм честна, мисля, че с малко работа с опитен литературен редактор романът би могъл съвсем да блесне.

„Бряг“ е изненада. Предизвиква интереса ти елегантно, завладява те и в крайна сметка те оставя да си отидеш. Защото всеки има нужда да пътешества. Брегът остава винаги на едно място, за да има къде да се завръщаме.

*Псевдоним на датската писателка Карен Бликсен