След първа коледна доза цитати е време и за втората порция коледни и зимни цитати. Весели празници!
О’Хенри, „Коледен дар“
— Работата е такава — заобяснява Тринидад, — ние сме от Йелоухамър и сме тръгнали да отвличаме деца, само че кротко. Един от нашите видни граждани го е прихванала коледната треска и го очакваме утре да пристигне с половината шарени дрънкулки, дето ги правят в Германия. Най-младият момчурлак в Йелоухамър кара вече четирисет и пет и си играе със самобръсначка. Следователно ще е доста неудобно някой да охка и да ахка, когато запалим свещичките на коледното дърво. Та думата ми е, съседе, че ако ни заемете две-три дечица, ние гарантираме да ви ги върнем здрави и читави за Коледа. И те ще се приберат предоволни, отрупани с книжки, червени барабанчета и всякакво изобилие и други свидетелства за нашата благодарност. Какво ще кажеш?
— С други думи — додаде Съдника, — в началния стадий на нашето развиващо се градче ние за първи път открихме неудобствата от липсата на подрастващо поколение. И тъй като наближава най-големият празник, когато според обичая на малките се поднасят лекомислени, но често пъти драго ценни подаръци…
— Разбирам — рече родителят и натъпка с показалец лулата си. — Чини ми се няма защо да ви задържам, господа. Ние с жената имаме седем дечица, така да се каже; и като ги прекарвам на ум, не мога да се спра на нито едно, от което да се лишиме заради вашите работи. Жената е скътала в сандъка някакви бонбони и парцалени кукли и сме намислили сами да си отпразнуваме Коледа, макар и скромно. Не, колкото и да ми се ще, никак не мога да приема вашата просба и да пусна някое от децата. Сърдечно благодарско, господа.
Дж. К. Роулинг, „Хари Потър и философският камък“
Пърси Уизли подаде глава през вратата и ги изгледа неодобрително. Явно беше разопаковал до средата своите подаръци, тъй като и той носеше през ръка един неравно изплетен пуловер, който Фред грабна.
— „П“ като префект! Сложи го, Пърси, хайде, всички сме облекли нашите. Дори и Хари получи един.
— Аз… не… искам… — каза Пърси сподавено, когато близнаците насила му нахлузиха пуловера през главата, като му накривиха очилата.
— Освен това днес няма да седиш с префектите — каза Джордж. — Коледа е семеен празник.
Четиримата хванаха Пърси и го изнесоха — безпомощен и с ръце, притиснати до тялото му от пуловера.
О’Хенри, „Даровете на влъхвите“
Влъхвите, които донесли дарове на младенеца в яслите, са били удивително мъдри хора. Те са измислили обичая да се правят коледни подаръци. И понеже са били мъдри, несъмнено и техните подаръци са били мъдри — може би дори с уговорка да бъдат подменени, в случай че се повтарят. А тук аз ви разказах една съвсем незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем долара, които без капчица мъдрост пожертваха един за друг своите най-скъпи съкровища. Но нека кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които правят и приемат подаръци, такива като тях са истински мъдрите. Винаги и навред. Те именно са влъхвите.
Клемент Мур, „Нощта преди Коледа“
Беше нощта преди Коледа – тиха и бяла.
Къщата спеше… И мишката беше заспала.
Само чорапките пъстри,
грижливо строени,
Чакаха гостенин драг
с бързоноги елени.
Сгушени спяха отдавна децата щастливи,
сладко в съня им танцуваха захарни сливи,
спеше и майка им, сбрала в бонето косите,
дрямката вече и мен ми затвори очите.
Пада, пада. Сняг върху сняг.
Всичко засипва. Изчезват скали и дървета, пътеки и урви. Сякаш никога не ги е имало. Дори формите им се изгубват. Сняг навсякъде.
На утрото осъмвам на друга планета. Бяла, заоблена, тиха. Още неизследвана.
Забравям къде е било земя, къде камък, къде пропаст. Всичко се изравнява. Ръбовете изчезват. Ъглите се заглаждат. Пъстротата се стопява. Крясъкът на боите заглъхва.
Нямо безбагрие.
Вали бяла забрава.
Калин Терзийски, „Дядо Коледа като млад“
Аз отидох до огледалото и се погледнах. Бях блед и измъчен. Черната ми брада се беше изострила. Черната ми коса се беше леко накъдрила отпотта. На бледите ми бузи бяха избили червени петна. Тъмното ми лице силно се открояваше от бялата брада на стареца, която също се отразаваше в огледалото изотзад, навирена към тавана. Аз приличах на дядо Коледа – като млад. А отзад лежах аз – като стар. Бях си направил подарък за Коледа. Такъв, какъвто искаме всички – какъвто не можем да си признаем, че искаме, защото ако си поискаме, няма да получим.
Дж. К. Роулинг, „Хари Потър и орденът на феникса“
Как изобщо му беше хрумнало да отива за Коледа на „Привит Драйв“? Радостта на Сириус, че къщата му отново е пълна, и най-вече, че Хари се е върнал, беше заразителна. Той вече не беше намусеният домакин от лятото, сега сякаш бе решил всички да се забавляват колкото в „Хогуортс“, че дори и повече, и не жалеше сили в подготовката за празника, чистеше и украсяваше неуморно къщата, подпомаган от гостите си, и вечерта преди Коледа, когато всички си легнаха, тя бе направо неузнаваема. Потъмнелите полилеи вече бяха окичени не с паяжини, а с венци от зеленика и със сребърни и златни гирлянди, по протритите килими проблясваха преспи магически сняг, родословното дърво на Сириус бе закрито от висока коледна елха, доставена от Мъндънгус и украсена с живи феи, дори препарираните глави на домашни духчета по стената покрай стълбището бяха надянали червени шапки и бради като на Дядо Коледа.
Деян Енев, „Българска рапсодия“
През зимата българските селца много си приличат – сняг до к?пата, безмълвие, миризма на тор, на кисело зеле и на вино; комините димят като лулички на мъдреци, портите са захлопнати и само рунтави кучета обикалят из дворовете; бау-бау, пресипнало излайват от време на време те и лаят им събаря бисерни шепи сняг от голите клони на кайсиите и джанките. Снегът по дуварите е извезан живописно с жълтата м?чка на стопаните, които ги мързи да ходят до нужниците в дъното на двора. Само квик на прасе ще стресне бялата тишина и ескадронът на котките, който през тези касапски дни наброява до четир’сет 8
хайти, водени от десеткилограмовия див котак Бечо, ще полети към поредния обагрен в червено харман да влачи блестящите гайтани на червата, да ближе кадифето на димящата кръв…
Мая Дългъчева, „Африканска Коледа“
Коледата наближава. Вкъщи, както подобава
украсяваме елхичка, но във моята главичка
малка питанка блещука тъй, че мозъкът ми пука:
„Как във Африка празнуват и елхи отде купуват?“
Слончо вчера ми разправя (той от плюш е и забравя),
че видял – вместо елхички, палми украсяват всички.
Палми?! Ами как децата се катерят до стъблата?
Слончо хитро ми намига: „Хм, жирафите ги вдигат.“
Този слончо изглупява! Палми кой ще украсява,
като те са натежали от искрящи портокали?
А в листата им зелени живи дарове са сврени –
папагали, шимпанзета… Няма нужда от джуджета.
Дядо Коледа, послушай, тука ми дойде до гуша!
Не поръчвай барабанче. Искам да съм африканче!
Георги Марков, „Коледен разказ“
Три дни преди Бъдни вечер ние се събрахме в квартирата на Стефан, който през нощта бе отмъкнал цяла тараба отнякъде, и печката му беше нажежена до червено. Въпреки топлината всички бяхме вкиснати, предчувствувайки най-тъжния и гладен Бъдни вечер. И тогава може би Витлеемската звезда се смили над нас. Един от нашите най-скромни колеги, чиято майка беше аптекарка, бе срещнал във влака между Бяла и Русе млад селянин, който бил отчаян, защото не можел да намери някакво рядко и най-необходимо лекарство. Колегата беше писал на майка си и за късмет на Стойчо, така се казваше селянинът, лекарството му беше изпратено. Благодарността на човека нямаше граници. Той написа до колегата дълго признателно писмо, в което се казваше, че той би желал да му подари маса работи за ядене, но не може да ги прати по пощата и някой да иде да ги вземе. Селото се намираше на десетина километра от гара Две могили. Излишно е да разказвам какъв ентусиазъм предизвика у нас това писмо. Решихме двама души веднага да заминат, така че да се върнат за Бъдни вечер, когато щяхме да имаме „гала вечеря на пода“. Но кой да отиде? Изборът се сведе до наличност на здрави обувки и як носачески гръб. Тръгнахме Стефан и аз. Обувките бяха негови, а гърбът беше мой.
