Ban This Book („Забранете тази книга“) на Алън Грац е най-позитивната и жизнеутвърждаваща история, която прочетох през 2017 г. Това е роман, който те учи, че никога не си прекалено малък, за да се бориш срещу нещата, които смяташ за нередни.
Историята е разказана от гледната точка на четвъртокласничката Ейми Ан, която е затворено и мълчаливо дете, прекарващо доста часове в библиотеката – не само от любов към книгите, но и защото живее в пренаселена къща (две малки сестри и два ротвайлера, плюс два броя родители). Проблемите започват, когато госпожица Спенсър – най-новият член на училищното настоятелство, подема кампания за премахването на определени заглавия от училищната библиотека като „неподходящи“. Сред тях е и любимата книга на Ейми Ан.
След неуспешен опит да защити книгите пред УН Ейми Ан получава от баща си копие от нея, което заема на приятелка. От дума на дума се ражда идеята за библиотека с всички забранени заглавия, скрити в шкафчето й. Скоро ЦЯЛОТО УЧИЛИЩЕ чете въпросните книги, които преди това децата не са поглеждали.
В бележка накрая на изданието авторът уточнява, че всяко едно от споменатите в романа заглавия е било премахнато и забранено в училищни библиотеки в Щатите през последните 30 години.
През 2018 г. Ban This Book ще излезе на български с логото на „Софтпрес“ и в превод на Елена Павлова. Не знам как ще изтърпя да чакам ОЩЕ шест месеца, но дотогава ето ги моите десет причини я да прочетете:
1. Жизнеутвърждаваща е. Написана е с изключително позитивен тон и език.
2. Главната героиня звучи истински – много често момиченцата в книгите дрънчат на кухо. Тази не е такава.
3. Ще вдъхне увереност на децата, които обичат да четат, и ще научи други да обичат книгите.
4. Подходяща е и за родители, и за тийнейджъри, изобщо – за всички.
5. Чете се бързо и е самостоятелна книга.
Алън Гац (снимка: Уес Стит)
6. Умерена е – може би най-големият й плюс. Когато става дума за толкова щекотлив въпрос като четене и подходящата за деца литература е лесно да радикализираш наратива. Авторът не просто не го прави, но успява хем да покаже колко е важно децата да разполагат със свобода на четенето, хем – че е не по-малко да сме осторожни и родителите да проявяват интерес към заниманията им.
7. Пълна е с житейски уроци, които също са премерени и възпитателни (и за децата, и за родителите).
8. Спокойно може да насочи вниманието към проблемите на българските училищни библиотеки – никой не забранява книги в тях просто защото такива обикновено няма. Само Вазов, Ботев и прочее.
9. Голяма част от споменатите в книгата заглавия са познати на българските читатели.
10. Има творби, за които шестото ми книжно чувство свети и пищи като аларма на пожарна кола – тази е най-хубавата такава, която някога съм чела.
