Романът „Другата ръка“ (изд. „ICU“) на британския автор Крис Клийв може би не е попадал в полезрението ви напоследък, защото в морето от нови книги е нормално във фокуса на вниманието ни да влизат именно новите заглавия. Има обаче книги, които остават точно толкова ценни с времето, колкото и когато са били „хитови“. Това са непреходните произведения, които пленяват с разтърсваща сила, карат ни да съпреживяваме трагедията на героите, да си задаваме въпроси за света, в който живеем, от който сме част и ние. Стилът на Клийв е изящен и успява да предаде съвсем осезаемо всяка емоция, породена от сюжета. Малко по малко една голяма тайна се разкрива пред нас, заедно с нея копаем надълбоко в душите на Пчеличка, Сара и Андрю – героите (които дълго ще помните и след финала на книгата). Преводът на Невена Дишлиева-Кръстева заслужава да бъде отличен, защото чрез него успяваме да уловим всяка специфична нотка в романа, придава му очарователна характерност и остроумието на Клийв в оригинал се запазва.
В сайта ще намерите две ревюта за „Другата ръка“ – тук и тук. А сега ви предлагаме 10 цитата, които загатват красотата на романа.
На дъното на един от кашоните бях намерила шишенце лак за нокти. Беше си с етикетчето с цената. Ако един ден открия човека, който го беше сложил там, ще му кажа, че за една лира и деветдсет девет пенса ми спаси живота. Защото точно това правех на онова място, за да си напомня, че под всички пластове дрехи съм жива – под металните бомбета на обувките носех яркочервен лак за нокти.
Сега ще ви помоля да се съгласите с мен, че един белег няма как да бъде грозен. Това искат да ни внушат онези, които оставят белезите. Но ние с вас трябва да се обединим и да им се опълчим. Да се научим да откриваме красотата във всеки белег. Как ви звучи? Това ще бъде нашата тайна. Защото, от мене да го знаете, върху тялото на умиращ белег не остава. Белегът означава: Оцелях.
Усетих как гърбът ми плувва в пот. Бях със сив вълнен костюм и шапка, която не беше черна, а с цвят на късна вечер. Не противоречеше на традицията, но и не се подчиняваше напълно на мрака. Върху шапката имаше навит черен воал, готов да падне надолу в подходящия момент. Надявах се все някой да ми каже кога точно.
И тогава осъзнах – в крайна сметка животът се беше пропукал. Колко глупави ми се струваха сега всичките ми внимателно издигани защити срещу природата: нахаканото ми списание, красивият ми съруг, майчинството и любовните ми връзки като отбранителна линия „Мажино“. Светът, истинският свят, си беше намерил пробив. Сега седеше на канапето ми и повече не можеше да бъде отричан.
Сервиране на храна в самолета по време на катастрофа. Ето това на практика представляваше нашата връзка.
Това винаги ми е било проблем, докато учех езика ви. Всяка дума е готова да се защитава. Тъкмо посегнеш да я сграбчиш, и тя вземе, че се разцепи на две отделни значения и увисва във въздуха. Възхищавам ви се, хора. Вие сте като магьосници – подсигурили сте езика си толкова добре, колкото парите си.
За Сара свободата е продължителен период, в който да живее така, както сама е избрала. Кучето си е куче, вълкът си е вълк и пчелата е пчела. За момиче като мен свободата е да оцелея още един ден.
Луната може да се скрие за дълго, но все един ден ще се покаже пак.
Войната беше на четири години. Бе започнала в месеца, когато се роди синът ми, и двамата израснаха заедно. Първоначално и двамата бяха голям шок и изискваха постоянно внимание, но с всяка изминала година ставаха все по-самостоятелни и човек можеше да отвръща поглед в други посоки за все по-дълги периоди.
Ето, тука си е, стига да го пожелаем, виси на изопната пъпна връв помежду ни: любовна връзка между двама възрастни, все още в зародиш, но вече напълно оформена, с всички забранени срещи, сподавени трепети и смазващи предателства, които вече бяха налице като пръсти, готови да израстат.
Можете да поръчате „Другата ръка“ от сайта на издателство ICU с 5% отстъпка с код azcheta – тук.
Не пропускайте двете ревюта в „Аз чета“ за книгата – тук и тук.
А откъс от романа ще откриете в специалния ни сайт, посветен на най-хубавото от книгите – тук.
