fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Другата ръка“ – необходимият спомен

5 мин.
Drugata raka Kris Klijv

Другата ръка - Крис КлийвНе знам откъде да започна. Може би оттам, че съм силно развълнуван след края на „Другата ръка“, публикувана от издателство „ICU“. Всъщност това изказване не е съвсем коректно – бях развълнуван почти през цялото време, докато следях историята, написана от Крис Клийв.

По жестоката си документалност книгата напомня за тежката атмосфера в „Непорочните самоубийства“ на Джефри Юдженидис. Онези мигове, които не изглежда да се различават от всекидневните си събратя. И въпреки това не можеш да се отървеш от усещането, че нещастието всеки момент ще се материализира и че няма нищо на света, което да го предотврати. Още една разменена дума, още един поглед върху ежедневните задължения, поредна изтекла минута и вече е късно. Скръбта и трагедията са нахлули с помитащата си стихийност.

Войната беше на четири години. Бе започнала в месеца, когато се роди синът ми, и двамата израснаха заедно. Първоначално и двамата бяха голям шок и изискваха постоянно внимание, но с всяка изминала година ставаха все по-самостоятелни и човек можеше да отвръща поглед в други посоки за все по-дълги периоди.

В „Другата ръка“ научаваме за една травмираща случка в миналото с опустошителните й последици в настоящето. Пчеличка, Сара и Андрю стават преки участници в едно безумно съчетание на малшанс, логично развитие и тих потрес. Една случка на плажа ще се вдълбае толкова дълбоко в душите на тези хора, че ще са необходими неистови усилия, за да продължат напред.

Пчеличка е младо момиче, бежанка от Нигерия. Преживяла е ужасите у дома и се опитва да остане жива, стигайки до Великобритания. Там обаче я посреща жестокостта на бежанския лагер, където остава две години. В края на тези две години започва и нашата история. История, която е успяла да сроди по чудесен начин както чувството за безнадеждност, така и вярата в доброто, човечността и по-светлите дни, които предстоят.

Луната може да се скрие за дълго, но все един ден ще се покаже пак.

Това е изключително качествена съвременна литература, която носи удоволствие със структурата, красотата и лекотата, с която е разположена между страниците. Удоволствие, което изпитвам основно от творчеството на Иън Макюън и Джулиан Барнс. Истинска магия е начинът, по който тези хора успяват да говорят за нещо, което винаги е било трудно да се описва – емоциите и желанието да се свържеш с някого. Да не си сам. Тези автори успяват да изградят една мрежа от мисли в съзнанието на всеки герой и пускат препускащи по нея съмнения, слабост, страх и неудържим копнеж.

Като коледна елха, но с по-особено осветление. Първо светват няколко плахи лампички, които Chris Cleave - NZ coverосветяват само най-ниските клончета. Постепенно в светлинната игра се включват и другите и става все по-светло, докато в един момент цялата елха е прекрасно озарена и разбираш защо точно тази звезда е трябвало да бъде най-отгоре.

Така разказва и Крис Клийв. Парченце по парченце, без изкуствено скриване на някакви факти, логически, честно. И героите заживяват между страниците с всичките недостатъци на това, че са раними и имат чувства.

Страхотен превод, дело на вече не можещата да ме изненада с перфекционизма си Невена Дишлиева-Кръстева. Типичен неин стил на работа, познат ни от прекрасните „Бели зъби“ и „NW“ на Зейди Смит – вкопчване и в най-малките детайли, докато не прозвучат като безупречна гладка част от цялостния текст. Способност да предаде нюансите на английския до такава степен, че всеки от героите да проговори по различен начин – с дребни особености, които са характерни само за него и са съобразени със съответния диалект или наречие.

Книгата е красиво оформена, внимателно редактирана и коригирана, със запомняща се корица и приятен за окото шрифт. Удоволствие е да се разлиства подобно книжно тяло и мислено си благодарих, че се забавих с четенето на електронния формат. Това позволи на изживяването да бъде възможно най-качествено. А красотата в изказа на Крис Клийв е обсебваща:

Ето, тука си е, стига да го пожелаем, виси на изопната пъпна връв помежду ни: любовна връзка между двама възрастни, все още в зародиш, но вече напълно оформена, с всички забранени срещи, сподавени трепети и смазващи предателства, които вече бяха налице като пръсти, готови да израстат.

За капак, в края на „Другата ръка“ попаднах на новина, която ме наелектризира на момента! Предстои издаване на сборник с разкази, селектирани от Зейди Смит и дело на съставителката, както и на култови имена като Ник Хорнби, Джонатан Сафран Фоер и др. Сборникът ще носи името „Книга за другите“ и ще излезе под шапката на същото това чудно издателство „ICU“. Отсега мога да ви обещая, че в момента, в който тази книга стигне до мен, всичко останало ще отиде да отлежава на етажерката.

Другата ръка“ е един от най-стойностните романи, които прочетох тази година. Заради подобни книги обичам съвременната литература.

Още ревюта за книгата можете да прочетете в блога „Книжка с мишка“, в „На по книга, две“ и „Под моста“.