“Утре ли е вече?” (изд. „Обсидиан“) от политолога Иван Кръстев излезе на книжния пазар след края на извънредното положение заради пандемията от COVID-19 – когато всички вече осъзнахме, че сполетялото ни явление ще има трайни последици. Какви са те обаче и как да си обясним шока от глобалната криза? Любопитни и обосновани отговори и прогнози дава световнопризнатият политолог в малката по обем, но с голяма значимост книга. В този материал ще намерите 10 проникновени цитата от “Утре ли е вече?”.
Пандемията от COVID-19 като че ли е класическо събитие от типа “сив лебед” – ние знаем, че може да се случи и че е с потенциал да преобърне наопаки целия свят, но въпреки това, когато се случи, сме тотално шокирани.
Макар че големите епидемии всъщност не са толкова редки събития, по някаква причина винаги ни изненадват. Те преподреждат света ни, също като войните и революциите, но някак си не се запечатват в колективната ни памет.
Неспособността ни, или може би нежеланието ни, да помним епидемиите вероятно се дължи и на това, че отказваме да приемем неоправданата смърт и страдание. Безсмислието на произволната болка се понася трудно.
Каквото и да се случи, няма съмнение, че щом вирусът бъде победен, “пандемия от носталгия” ще обхване света. […]
След края на тази пандемия хората ще изпитват носталгия по отминалата епоха, когато беше лесно да летим почти навсякъде по света, когато ресторантите бяха пълни, а смъртта беше толкова неестествена, че щом издъхнеше възрастен човек, се питахме дали кончината му не е предизвикана от лекарска грешка.
Според анализа на Клайнфелд главните фактори за успеха на една държава в овладяването на пандемията от COVID-19 са предходният опит на правителствата в управлението на подобни кризи, нивото на социално доверие в обществото и капацитетът на държавата.
COVID-19 е глобална криза в най-буквалния смисъл на думата, която вероятно ще засегне Юга най-тежко. Световната продоволствена програма на Обединените нации прредупреждава, че броят на хората, изправени пред остър недостиг на храни и пред глад, може да се удвои до 2020 година и да достигне 265 милиона души. Възможно е да станем свидетели на вълна от политически и военни конфликти. Трябва да очакваме нови вълни от мигранти. Най-радикалното политическо въздействие на COVID-19 обаче ще бъде в Европа, защото пандемията подлага на изпитание основите, върху които е изграден европейският проект, а именно, че взаимната зависимост е най-надеждният източник на сигурност и благосъстояние за всички.
Едно е ясно: това не е криза, която Европейският съюз може да преодолее мимоходом, без да претърпи драматични промени.
Изследователите в Съединените щати започват да говорят за “поколението К”, като “К” означава коронавирус. Това е поколението, което ще бъде формирано от сегашната пандемия, независимо дали представителите му в момента са новородени, деца, студенти или хора на първата си работа. Това поколение може да отрасне в условията на катастрофална рецесия.
Политолозите имат право, че авторитарните лидери виреят добре по време на криза и че владеят прекрасно политиката на страха, но е важно да се отбележи, че кризите, които най-много им допадат, са онези, които те самите предизвикват или поне които са способни да управляват.
Големият парадокс с COVID-19 е, че затварянето на границите между държавите от ЕС и затварянето ни у дома ни направиха по-космополитни от всякога. Може би за пръв път в историята хората по цял свят говорят за едно и също и изпитват еднакви страхове.
Можете да вземете тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020.
Ревюто на Диляна прочетете тук, а откъс, публикуван в сайта, посветен на най-хубавото от книгите, ще намерите тук.
