“Холандската къща” (изд. “Софтпрес”) носи духа на романите на Дона Тарт – “Щиглецът” и “Малкият приятел”, обвивайки читателите в мъгла от детски спомени, недоизказани чувства и семейни тайни. Единодушно определян от критиците като най-силната творба на американската писателка Ан Патчет, финалист за наградата “Пулицър”, романът разказва история за красивата любов между брат и сестра, обречени да бъдат пленници на миналото.
“Къщата, с която се сдобили и с която по-късно се сдобихме ние, бе рядко срещан пример за това какво става, когато съчетаеш талант и късмет”, разказва в началото на романа Дани – най-малкото дете в семейство Конрой. Поразителната архитектура и историческа стойност на къщата я правят кристален аквариум, прекалено тесен за майката на Мейв и Дани. “Майките бяха мерило за безопасност”, а в отсъствие на своята те са принудени да изградят връзка, достатъчно силна, за да издържи на разпадащия се около тях свят. Животът в “Холандската къща” е вдъхновяващ и ужасяващ, а тук той е събран в 10 цитата.
Човек не просто можеше да види какво става в Холандската къща. Можеше да види какво става отвъд нея.
Но човек наслагва настоящето върху миналото. Гледаме го през призмата на това, което знаем в момента, и не го виждаме като хората, които сме били, а като хората които сме, което означава, че миналото вече е драстично променено.
Разочарованието е следствие от очакванията, а по онова време не очаквах, че е възможно Андреа да не получи онова, което иска.
Смисълът, мислех си, е, че не бива да продължаваме да идваме при Холандската къща. Колкото повече подклаждахме омразата си, толкова по-обречени бяхме да прекараме живота си в колата, паркирана на улица “Ван Хубейк”.
Малко са моментите в живота, в които правиш скок и миналото, върху което си стоял, пропада зад теб, а бъдещето, върху което трябва да се приземиш, още не е дошло на мястото си и изведнъж ти замръзваш в пространството, без да имаш представа от нищо и от никого, дори от себе си.
Почувствах съжаление към тези мъже, които нямаше да срещна никога. – Горките нещастници, прекрачили прага на Холандската къща…
Хората смятат, че едва ли човек може да завърши трудна специалност като медицината, без да го желае, но се оказа, че всъщност съм част от дълга и внушителна традиция на самозаробване.
Жените бяха чели книги, посветени на еманципацията, но малко от тях бяха виждали какво означава тя на практика. Селест нямаше представа какво да прави с живот, който изцяло й принадлежи.
Никога не бях изпадал в ситуация, в която трябва да проумея какво ми е дадено. Разбирах единствено какво ми е отнето.
– Защо не ми казваш довиждане, преди да тръгнеш? – питала Мейв, а мама просто поклащала глава.
– Не мога да го направя. За нищо на света не мога да ти кажа довиждане.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20q4 при завършване на поръчката си.
Прочетете още ревютата на Димитър, Преслава и Стефани за романа на Ан Патчет – „Белканто“.
