09 октомври 2009 г., завършил наскоро история младеж дава начало на блога си за книги. „Аз вярвам, че в България има десетки хиляди читатели и се надявам Книголандия да стане едно от любимите им кътчета в мрежата. Не мисля, че някой сайт за книги може да е в повече.“ Няколко месеца след това се запознавам с Христо Блажев и започват приключения, в немалко от които сме заедно (включително и в създаването, развитието и продажбата на една онлайн книжарница с причудлива концепция), а напоследък – поотделно. Аз пиша книга вече почти година, а той днес представя своята.
„100 книги, които трябва да прочетете“ (изд. Ciela) рано или късно щеше да излезе. След всичко, което блогът „Книголандия“ и неговият създател Христо Блажев направиха за книгите и четенето в България, а и след начина, по който се промени книгоиздаването през последното десетилетие, на тази книга просто ѝ е било писано да излезе. Сто внимателно подбрани ревюта за „книги, които трябва да прочетете“ – говорещи си, създаващи сюжетни линии през самите сюжетни линии, разказващи цял един живот. Ако някога сте искали да познавате лично Блажев, тази книга е вашият шанс – от първите му големи crush-ове по нови книги, през мимолетни флиртове с бързи влюбвания в конкретни автори (Карлос Руис Сафон, Петър Делчев, Робърт Маккамън), love-hate отношения с българската литература, та и до обожателни и неспирни балади за „мащабни романи“ („Кастинг за месия“), които малко хора помнят няколко години след това. Ще разберете много за вечната му любов към Ъруин Шоу (въпреки че „Богат, беден“ така и няма ревю, което да влезе в сборника), ще усещате трудностите коя точно книга на Ромен Гари да включи.
Всичко това обаче се събира в една дума: страст. И благодарение на тази страст немалко книги откриха отново своите читатели – никога няма да забравя как едно Блажево ревю за „Кръчмата на Калахан“ на Спайдър Робинсън изчерпа тиража на издателство „Дамян Яков“ и те пуснаха нова допечатка. И двамата отидохме до борсата, за да намалим значително новодошлото пале само от поръчките на нашата миниатюрна онлайн книжарничка с лично отношение. Нещо подобно се случи и с „Шантарам“ на Грегъри Дейвид Робъртс. В „100 книги, които трябва да прочетете“ обаче липсва друга голяма страст на Блажев – научната литература. В пъти по-малко са нехудожествените заглавия спрямо желанието му, убеден съм (особено рационалните). И въпреки това намирам за чудесно налагането на правила в подбора – по една книга от автор, незадължително най-любимата му книга от автора, баланс дори и по теми. В ревютата няма много математика обикновено, но в издаването на книги с ревюта – явно да.
Всички тези над 14 години от съвременното българско книгоиздаване видяха първия възход на книжните блогове, идването на социалните мрежи и появата на групата „Какво четеш…“, както и няколко поколения книжни блогъри, букстаграмъри, буктокъри и още, и още бук-хора. Това, което обаче рядко срещаме, е отдадеността на Христо Блажев, видима и в текстовете в „100 книги, които трябва да прочетете“. Въпреки че самият той смени три издателства (едно от които негово собствено), всяка сутрин читателите на блога получаваха текст за нова книга. Не просто нахвърляни записки, а лично осмисляне, пречупено през все повече и повече прочетени страници. И с изрична благодарност всеки път, в който някой му е препоръчал книгата. Никога няма да чуете Христо да каже, че с някого го „делят вагони с книги“. За сметка на това ще бихте могли да видите на всеки панаир на книгата как стотици читатели се втурват от входа на НДК директно към щанда на „Сиела“, за да споделят как им е въздействала книга, прочетена след негово ревю в „Книголандия“.
И тази методична работа (комбинирана с доста лишения, нека не се лъжем) доведе до шеговитото посвещение в началото на книгата – „на всички близки, които съм пренебрегвал заради книгите. Това няма да се промени.“ Защото, обичан и мразен, книжният блогър е суперзвездата, която българската литературна критика никога не е имала. Въпреки че никога в живота си не е писал критика, а само непретенциозни читателски отзиви. Видимо ставащи все по-добри и по-добри с всеки текст. Всички искат да са като Блажев, никой не е готов да работи, колкото него. И понеже дълго време гледах това развитие „от първия ред“, „100 книги, които трябва да прочетете“ общо взето е сборник, който съм живял. Затова и четете първото ми ревю в „Аз чета“ от може би 5 години насам. Изживейте го и вие!
Книгата на Христо Блажев, както и всички заглавия, споменати в нея, ще намерите в Ozone.bg.
