fb
Ревюта

12 необикновени любовни разказа на Иван Марков

3 мин.
12-lyubovni-razkaza-Ivan-Markov

12-lyubovni-razkaza-Ivan-Markov

 „Защото винаги е време за любов, във всеки час и всяка минута”

12-те  любовни истории на Иван Марков са създадени, за да те накарат да се усмихваш. Те са искрено, непринудено, ненатрапчиво премерени, без да претендират за тежък драматизъм, навлажняващ очите, или пък за сладникава идилия, която фалшиво захаросва реалността. Тези истории не са и истории с неочакван край. „12 любовни разказа” на  Иван Марков (изд. „Ciela“) са неочаквани разкази. Разнообразни истории. Някои естествени, непосредствени, написани сякаш по действителен случай. Други необикновени, с фантастична нотка, която подправя превъзходно книжното ястие, което Иван Марков предоставя на читателя. Но общото между всички тях е любовта. Не онази любов, която те превръща отново в хлапак, от която оглупяваш и ставаш невъзприемчив за света. Не говоря за влюбването, а за обичта и различните й проявления, които съхраняват човека и го правят щастлив.

Авторът и известен фотограф Иван Марков, познат с първата си книга „Единадесет дървени улици”, е подарил на читателя сборник с мистерии, поднесени непринудено, с ловка игра на думи, облечени в остроумни диалози, в които героите оживяват. Най-ценната способност на писателя е, че не обременява читателя с мнението си. Той просто оставя историята да се случи върху листа,  без да обяснява действията на героите и без да взима страна, като така оставя читателят сам да осмисли повествованието.

„Научнофантастичният любовен разказ доказва по неоспорим начин, че любовта е фантастична.”

„Истинска любовна история, благодарение на която много хора станаха наистина щастливи. А други останаха обикновени глупаци.”

Единствено в епиграфите, поместени в началото на всяка история, авторът изразява мислите си. Докато ги четях си представях как писателят е седнал с питие в ръка и провокира, изричайки тези изречения тихо и  трепетно, все едно споделя тайна, а след това разказва безпристрастно, отпивайки от питието си. Тази безучастна реч и игра на думи, без излишни обяснения или психологически профил на героите, оставя някакво непреодолимо чувство на реализъм. Сякаш разказите наистина са се случили и няма съмнение в това, а авторът просто разказва случки, на които е бил свидетел. Забавно е, защото този реализъм се сблъсква с фантастичните елементи на разказа.

Дни на любовта и еротиката„12 любовни истории” е истинско удоволствие за читателските сетива и предлага един различен поглед върху любовта. Книгата определено НЕ представя клишираната лигава любов, нито трагизма на невъзможната любов, нито всеки друг вид манипулиране на съзнанието до крайна фаза, в която човек не е на себе си. Напротив, в тези истории човек е истински, той е себе си, повече от всякога и обича тъй както умее. Сякаш всяка една любов там е реална, от плът и кръв. Тя е сложна и проста едновременно, тъй както е и в живота. Тя може да е светлия идеал, за който човек живее, любим човек, който го вдъхновява, но може да е и търсене на себе си и любов към живота. От тази гледна точка историите на Иван Марков са много по-универсални и засягат разнообразни аспекти на живота. От друга страна, със своите разкази авторът ни напомня, че във всеки един свят присъства време и място за любовта, дори когато тя е придобила изумителни форми. Ако ви се чете нещо различно, свежо, нещо което ще усмихне душата ви и ще я погъделичка с перо, мисля че „12 любовни истории” на Иван Марков ще удовлетвори напълно желанията ви.

[ + ]