„И розата сама да е” (изд. “Ciela”) е роман, който напомня на суми-е картина на тъгата и преоткриването. Позната на българските читатели с „Елегантността на таралежа“, Мюриел Барбери е сред най-популярните модерни френски автори. Отличителният ѝ писателски стил на сюжетен минимализъм с наситена емоционалност и романтика пропива страниците на „И розата сама да е”, за да я направи една от най-кратките, но съдържателни книги, които съм откривала.
„Сред книгите за Япония, написани от неяпонци, тази най-вярно предава духа на Страната на изгряващото слънце!”, споделя Братислав Иванов, първи преподавател по класически японски език в СУ. Провокираното от смъртта на бащата, когото никога не е познавала, пътуване на Роз до Япония е катарзисно. От самотен ботаник, отдавна изгубил възможността да се наслаждава на живота, тя се превръща в чужденка, опознаваща света на страната на изгряващото слънце чрез нейните цветя. 10 са цитатите, с които ние предаваме духа на тази книга.
Само да се беше видяла Роз през очите на другите, би останала слисана. Те възприемаха раните й като тайни, взимаха страданието й за сдържаност, мислеха си, че води потаен, наситен живот, и понеже беше красива, но строга, тя плашеше и държеше желанията на разстояние.
Ако човек не е готов да страда, не е готов да живее.
(снимка: Франческа Мантовани)
Какво ли изпитвал, докато съзерцавал оцелелия божур? Тъга, която искряла, подобно на скъпоценен камък, и чиито отблясъци се сливали с отблясъците на едно щастие, толкова чисто и толкова всеобхватно, че сърцето му замирало.
Свечереше ли се, четеше романи, затова душата ѝ се състоеше от пътеки и истории. И после един ден, така както човек губи кърпичката си, тя беше изгубила вродената си способност да изпитва щастие.
– Аз съм атеист – отвърна той. – Но Хару беше по своему будист.
– Как посвоему?
– Будист беше от любов към изкуството. Вярваше, че това е съвършеният образ на религията на изкуството.
Кой изобщо открива баща си чрез детето, което е бил?
Човек никога не излиза от подобна битка, каза си тя, невъзможно е да се воюва срещу онова, което няма същина.
И пак, какво е най-трудното в траура? Най-трудното е скръбта по онова, което човек е изгубил, или заради онова, което никога не е имал.
Животът означава преобразяване. Тези градини са меланхолия, преобразена в радост, болка, преобразена в удоволствие. Това, което виждате тук, е адът, превърнат в красота.
– Чаят тази сутрин почти нямаше вкус и въпреки това имаше вкус на всичко – започна Роз.
– Добро определение на Япония – рече той.
Депресията прави хората слепи към перспективите. Животът в неговата цялост премазва човек.
Най-трудното в действителност не е да бъдеш щастлив без другия човек – продължи той, – ами да се промениш, да не бъдеш вече този, който си бил с него.
Стените не са нищо без градината, времето на хората без вечността на дара.
– Знаеш ли какво означава приятел? – подхвана отново Кейсуке.
– Човек, който е мъртъв? – предположи тя.
Кеусуке избухна в смях, когато Пол преведе.
– Баща ти казваше: този, с когото приемаш да потънеш. Хората от планините са много глупави, но когато всичко рухва, единственият човек, когото държиш до теб, е точно такъв идиот.
Аз не съществувам, няма как да знам коя съм.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q3 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.
