Обичам да чета и мога да го правя винаги и навсякъде, независимо от шума и мястото, където се намирам. Но е имало редки моменти, в които четенето не е успявало да ме изтръгне от мислите ми. Никога не съм си задавала въпроса защо е така, просто съм изчаквала този период да премине. В крайна сметка, винаги преди съм можела да отида на кино, да изляза с приятели или просто да си спретна малко бягство извън града. Но в условия на глобална пандемия, когато и аз като по-голямата част от човечеството съм затворена вкъщи, една от малките утехи, които имаме са да потънем в книгите. Уви, последните седмици открих, че ми е трудно да се съсредоточа и да чета. Оказа се, че това състояние си има своето научно обяснениe.
Ето какво споделя Софи Вършбоу в сайта на списание Vogue, която се е сблъскала със същия проблем.
Един цитат от Джон Грийн синтезира какво означава четенето за мен.
Четенето те кара да бъдеш мълчалив в свят, в който вече няма място за това.
Имам шумен мозък, който не спира да бърбори, независимо колко любезно го моля да спре. Медитацията е моят кошмар. В класа по йога, понякога си тръгвам преди савасана*, само за да избегна това да бъда оставена сама с моите мисли. Но сложете книга в ръцете ми и мога да стоя спокойно с часове, докато останалият свят се разпада.
Миналата година прочетох 53 книги, годината преди това – 52, а по предишната – 48. Използвам всяка възможност, за да прочета няколко страници, било то докато съм в метрото или чакам приятел, който закъснява за срещата ни. Четенето е моят основен начин да се погрижа за себе си. Нещото, към което се обръщам, както когато съм щастлива, така и когато съм тъжна.
Винаги съм разчитала на книгите да ме пренесат в друг свят, където моите проблеми не съществуват, така че е още по-съкрушително, че сега не мога да намеря утеха сред страниците. Точно когато имам най-голяма нужда. Изминалите няколко седмици, които прекарах сама, изолирана в апартамента си, не успях да чета. Сякаш имаше мъгла в мозъка ми, която пречеше на думите да проникнат. Отново и отново откривах, че съм в края на страницата и осъзнавах, че нямам ни най-малка идея какво съм прочела току-що.
Предвид тежестта на ситуацията по света, захвърлих обичайните книги, които чета, за да ги заменя с летни трилъри и хумористични мемоари. Но дори и техните динамични сюжети и умело написани смешки не можеха да задържат вниманието ми. Вадех книга след книга от библиотеката си само за да ги изоставя на нощното си шкафче след вял опит да почета преди лягане. Чувството е сякаш губиш приятел във време, в което вече си загубил толкова много.
Поне знам, че не съм сама. Една неделя сутрин пуснах пост в Twitter за моята внезапна загуба на способността да чета и бяха залята с поне дузина отговори от други потребители, които се оплакваха от същото. Те споделяха: „Обичам да чета. Но сега просто не мога.“
Всички се борим с това да можем да се съсредоточим и се оказва, че си има причина за случващото се.
„Изследванията показват, че хроничният стрес засяга начина, по който работи мозъка – частта, която обикновено контролира способността ни да се съсредоточаваме и да превключваме вниманието си от едно нещо към друго“, казва английската клинична психоложка Кристиян Джарет.
Казано просто, когато се намираме в стресираща ситуация, като това да живеем по време на глобална пандемия „ние губим нашата обичайна психическа гъвкавост и се фокусираме напълно върху източника на заплахата“, възпрепятствайки възможността да се изгубим напълно в друг свят.
В търсене на начин, който да ме върне към четенето, се обърнах към колегите от издателството за съвет. Оказа се, че тези обичайно ненаситни читатели също се борят с този проблем. Но дадоха различни предложения:
Разкази, изискващи кратък интервал на внимание
„Имаше толкова много книги, които исках да прочета, когато животът беше нормален, но сега не мога да задържат вниманието ми. Единственото, което успях да прочетa бяха разкази, които не изискват да се концентрирам за дълго време.“ – Ема
Прекарайте повече време с истории, които обичате
„Когато всичко това започна, ми беше много трудно да чета. Чувствах се толкова неспокойна, че не мога да се съсредоточа и просто исках да следя новините. Обърнах се към книги, които са по-обемни и винаги съм намирала за всепоглъщащи, защото ти предоставят повече време с героите, обстановката, сюжета и т.н. Открих, че искам да се върна към тях.“ – Тейлър
Отпуснете се
„Четенето винаги е било форма на бягство, но сега е необходима част от моя ден и ми помага да запазя здравия си разум. Чета любовни романи, основно защото ми харесва да знам как ще завършат и понякога да притежаваме това знание е всичко, от което имаме нужда. А също така те са изпълнени с флирт, забавни диалози и романтични моменти.“ – Наташа
Дайте шанс на аудиокнигите
„Аудио книгите са приятно разсейване. Мога да ги слушам, докато извършвам друга дейност – готвене, чистене, трениране или други неща, които ми помагат да намаля тревожността си.“ – Майк.
Вземайки предвид предложенията на всички, аз се настаних на дивана с чаша вино и си избрах книга, която пазех за подходящия случай. Може би ще почета няколко минути или ще успея да се концентрирам за няколко часа. Всичко, което мога да направя, е да избера друга книга и да опитам отново.
*Асана, която се прави в края на йога практиката и цели да си буден, но все пак напълно отпуснат.
Снимки: Pexels
Вижте още:
