Като част от кампанията ни „Проект 48“ всяка седмица публикуваме в „Аз чета“ текстове, свързани с медийната грамотност. За нас това е важна кауза и именно затова създадохме „Проект 48“ – как да ни подкрепите можете да прочетете тук. А сега ви предлагаме да прочетете 5 прости правила при четенето на новини. На първо място обаче е редно да отбележим, че ако попаднете на линк към статия, не трябва да се задоволявате само да прочете заглавието, трябва и да отворите линка, а след това да отделите няколко минути, за да погледнете тези 5 неща.
1. Сайтът, в който текстът е публикуван
Вгледайте се внимателно в адреса, защото често разпространителите на фалшиви новини, избират да създадат сайт с адрес, напомнящ изключително много на такъв на авторитетна медия. Понякога разликата се състои само в няколко букви. Понякога пък визуално наподобява авторитетна медия, но URL адресът няма нищо общо с нея. Накратко – ако сайтът ви е непознат и предизвиква съмнения у вас, незабавно го затворете.
2. Цитиран ли е източник
Новините винаги имат източник – той може да е друга медия (най-често става дума за информационна агенция или друг информационен сайт) или конкретна личност или институция. Позоваването коректно на източника е това, което отличава коректните и добрите медии от всички останали, претендиращи да бъдат такива.
3. Има ли автор
Ако статията е анонимна и няма посочен автор, това трябва да събуди съмнение у вас.
4. Има ли „сензация“
Погледнете има ли в заглавието или в текста, както и на други места в сайта много изрази като “сензационно”, “невиждано”, “скандално”, “шок”, “бомба” и т.н., както и дали има удивителни знаци в заглавието или в текста. Медиите, изпълняващи стриктно професионалните стандарти, не използват подобни изрази и толкова много препинателни знаци, за да провокират интерес и да привличат нова аудитория.
5. Информацията може ли да бъде открита в сайта на позната за вас медия
Ако нещо важно действително се е случило в България и по света, то не се съмнявайте – информация за това със сигурност ще присъства в повечето медии у нас. Ако информацията я има само на едно място, то вероятно тя е неправдоподобна.
Ако нещо от посочените 5 неща не е изпълнено, не се доверявайте лесно на:
Снимките или видеото
Дори снимките и видеото към статията да са истински, в действителност те може и да нямат нищо общо с текста и да са от друго събитие, състояло се преди месеци или дори години.
Големия брой споделяния, коментари и реакции
Броят хора, до които статиите са достигнали, не ги прави непременно достоверни (друг е въпросът, че част от тези данни могат лесно да бъдат манипулирани). Бъдете внимателни и непременно отделяйте време да прочетете даден текст, който искате да го споделите в социалните мрежи.
Споделеното от приятели и роднини
Следвайте описаните по-горе правила, дори и в случай, че приятел или роднина, на когото имате доверие, ви е изпратил линк към определен сайт. Не знаете дали вашият приятел е имал времето, възможността или желанието да следва описаните по-горе правила, затова, за да не бъдете измамен, е по-добре вие да ги следвате независимо кой, как и кога ви е препоръчал конкретен текст.
Бонус съвет: И на финала, едно кратко напомняне за това, че най-често и най-лесно фалшивите новини се разпространяват в социалните мрежи. Затова – за да намалите риска да бъдете измамен, просто избягвайте да отваряте линкове, на които сте попаднали случайно в социалните мрежи или на друго място в интернет, а вместо това си изберете няколко медии и/или научни издания и когато имате нужда от информацията, директно я търсете там.
И още един бонус: А ако се чудите защо някой би искал да разпространява фалшиви новини и неистини, то това се случва или за постигането на конкретна цел и създаването на негативна представа за даден човек или институция или (както най-често се случва) – за пари. Фалшивите новини често звучат толкова интересно и любопитно, че предизвикват много посещения в конкретния сайт и много споделяния, харесвания и реакции в социалните мрежи, а това води и до повече кликове върху реклами и съответно – повече приходи. Причината може и да финансова, но далеч по-проблемна за вас – крайната цел може да е не просто да ви бъде поднесена “вълнуваща новина”, но и да ви бъдат открадната информация за банковата ви карта и/или сметка, а след това използвана по начин, който няма да ви харесва.
Вярваме, че медийната грамотност е важна част от функционалната грамотност на всеки един човек – тема, по която „Аз чета“ работи близо 15 години. Затова ще се радваме да подпомогнете усилията ни, като подкрепите нашия „Проект 48“ – вижте как на този линк.
Прочетете още:
„Аз чета“ отбелязва годишнина с проект за медийна грамотност, вдъхновен от Оруел
Как да различа фалшивите новини от истинските?
Милена Ташева: „Не се паникьосвайте!“ и подкрепете „Проект 48“
30 цитата от „1984“, които звучат твърде актуално и днес
Разкритие от миналото – Дейвид Боуи щял да адаптира „1984“ за телевизионния екран
Много ми е интересно какво ще кажат токава за конспиративните фалшиви новини, които се оказват например доста достоверни. Визирам случая със разузнавача Сноудън. Той също ли е фалшива новина и всичко, което говори е скалъпено ?