В редица спорове с приятели за Живота, Вселената и Всичко останало (както един галактически стопаджия обобщаваше) стигаме до все едни и същи конфликтни точки: за предимствата на теория или практика, тяло или душа, разум или емоции. Често съм обвинявана, че се крия зад чужди теории. Малката, синтезирана енциклопедия на Бен Дюпре (преподавател по класическа литература в Exeter College, Oxford, днес – писател, редактор и консултант на свободна практика, както го представя изд. „ИнфоДар“ и както фигурира в официалния сайт на The Oxford Editors), „50 основни идеи. Философия” е моят отговор за тези нападки. Защото…
„За да решим какво трябва да правим, а не какво можем да правим, трябва да се обърнем към философията”
Бен Дюпре
Чували ли сте за „Пещерата на Платон“? А за любимото ми „Мозъкът във вана“ (представете си филма „Матрицата“). Най-малко от ученически времена знаем фразата Cogito ergo sum, с която можем да се изфукаме в определена среда. Дюпре успява да обясни на комуникативен език дори средновековни изпитания като „онтологичния аргумент” и със същата сила и блясък да даде варианти за отговор на въпроса „Имат ли права животните?”. Да попита нейде в началото на този своеобразен пътеводител през две ери, дузина епохи, количество векове и множество мислители „Какво е да си прилеп?”, да ти направи „Тестът на Тюринг”, да минеш през „стоп емоушъна” (тази фраза си я доизмислих) „Осанна/Разпни го”, „Заблудата на комарджията”, да видиш дали ще те хване „Бръсначът на Окам”, а след „Проблемът за злото” да повярваш в принципите на обществения договор (защото цяла година политическата ситуация в страната ги дебатира) и да завършиш в „Спасителна лодка „Земя” без да споделяш призива за „Справедлива война”. Точно 50 прозрения, пътувания или спирки от Древна Гърция до днес, които подкопават скелета на заучените схеми за философското познание. Отказвам да ги изброя всичките, за да има изненада.
Водя се от следната убеденост: нека да знаем и да се въоръжим с „подривни” идеи (както самият Дюпре нарича идеите на философите), а след това може всеки индивидуално да се оттласне от теориите и да продължи към изграждане на личното мислене, светоглед или каквото иска. Защото …
Не е нужно да „откриваш топлата вода”. Нужно е първо със спокойствие и увереност да се движиш из времето и из пространството на философските дебати. След това ги разпознаваш и разбираш как да не се влияеш от авторитета на мислителите.
„50 основни идеи. Философия” е част от поредица на издателство „ИнфоДар“, свързана с представяне на основни изследвания от ключови области на човешкото познание. За разлика от други сходни източници в областта на философията (напр. „50 класици философи: Мислители от Античността до днес” на Едмунд Якоби или „За философията” на Робърт Пол Улф), тук авторът Бен Дюпре синтезира най-значимите идеи на философите. Разграничава се от хронологичния и биографичния принцип на представяне и през казуси и впечатляващи наименования на проблеми на познанието (надявам се вече ви убедих в последното) Дюпре поставя и разяснява въпроси, с които мислещият човек се сблъсква: Какво ви прави това, което сте? Има ли безпогрешни разсъждения? Защо Бог допуска да се случват лоши неща? И т. н.
Моделът на поднасяне на идеите е в есеистичен, но стегнат вид, с ясна структура: кратък сюжет, притча или визуализация въвеждат иносказателно в идеята, следва разгръщане на концепцията на засегнатия философ. В карета Дюпре поставя любопитна информация, а в долния край на страницата върви хронология на идеите с черно-сив кант. Книгата изобилства от цитати. Финалът на енциклопедията е речник на термините и азбучен показалец.
Всяко от 50-те есета завършва с обобщение на основната идея. Авторовата позиция не е непременно заявена и отчетлива. Бен Дюпре оставя читателят сам да си избира страна дори по проблеми, загубили давност, както онзи въпросният „онтологичен аргумент” (налага се сами да прочете аналогията между съвършената ядка „кашу” и съвършеното същество Бог, което не може да не съществува в реалността. Тези „терзания“ ме разсмиват и са трудни за преразказ). Да знаете, че има и космологичен аргумент.
За кого е полезно четиво? Без тази стройна енциклопедия на идеи от философията не биха могли няколко групи: студенти по хуманитарни науки – за бързо спасяване и излизане от „булото на незнанието”; студенти по точни науки – за да не губят връзка със света на идеите; учители по философия – за да я препоръчат на своите ученици и да видят по полезно-забавен начин духа на философията, както и да бъде тази наука извадена от черния списък на абстрактността; съответно ученици – всъщност ако се чете Бен Дюпре, се увеличава шанса за владеене на позицията „блестящият ум в класа“.
Разбира се, всички любознателни читатели са поканени на пиршеството „50 основни идеи. Философия”. За да спорят по-добре.
