fb
Ревюта

А планините от истории ехтяха

3 мин.
A planinite ot istorii ehtyaha Haled Hoseyni

And the Mountains EchoedМалко съвременни писатели успяват да накарат хиляди читателски сърца да туптят така нетърпеливо в очакване, както го направи Халед Хосейни с новината за излизането на третия си роман. Преди време „Ловецът на хвърчила“ и „Хиляда сияйни слънца“ си спечелиха място в специалния кът на библиотеките ни, запазен за книгите, които са ни разбили сърцето, но в същото време са ни оставили влюбени дълго след като сме отгърнали последната страница.

Дойде редът да видим дали ще бъдем запленени и от „А планините ехтяха“, дали магията ще проработи за трети път.

Не знам дали някой изобщо е очаквал да остане разочарован. Аз нямах такива опасения.

„А планините ехтяха“ не може да бъде синтезирана в няколко изречения. Това е книга-паяжина, изплетена от историите на свързани помежду си мъже, жени и деца. Между някои персонажи нишките са здрави и плътни, а между други – крехки и рехави. На места паяжината е изтъняла заради вината, забравата, страха, завистта, болката, разочарованието… Каквото и да се случва обаче, тя не се къса. В нейния център лежи семейството, образец за всички фундаментални човешки взаимоотношения.

Братя и сестри, съпрузи и съпруги, бащи и синове, майки и дъщери преминават през страниците, разказват ни живота си от момента, в който започва да става труден. През изпитанията всеки сам си проправя път – по инерция, от инат или със силата на волята си. От Афганистан отлитаме до Париж и Гърция, планините се сменят с океани и градски джунгли, мулетата – с автомобили и самолети, войните – с мир. Ключовата дума тук обаче е завръщане – разделените души се събират, дълговете се изплащат, обещанията се изпълняват, вината се изкупва, спокойният край за едни ознаменува новото начало за други.

Новата творба на Хосейни е един същински алманах на човешките взаимоотношения. В тези 400 страници е събран богат спектър от емоции и състояния, които определят мястото ни в света и в живота на хората около нас. Книгата ще ви убеди, че никой не може напълно да се затвори в себе и да се изолира от другите – човешкото винаги надделява, кръвта си казва думата, семейната връзка и обичта не признават граници и разстояния от какъвто и да било порядък – времеви, пространствен или политически. Каквото и да направиш, където и да се озовеш, никога не си сам, не и докато имаш корени и памет.

„А планините ехтяха“ няма да ви изненада с нещо, което не сте прочели или усетили в предишните романи на Хосейни. Четенето й е като тих следобед на познато място, на което се чувстваш в безопасност и можеш да отпочинеш след уморителен път. Красива книга, написана със състрадание и емпатия, която ще ви накара да се замислите за вашата собствена история.

Прочетете и ревютата в „Аз чета“ и за другите две книги на Халед Хосейни „Ловецът на хвърчила“ и „Хиляда сияйни слънца“.

[ + ]