fb
Ревюта

„Гравьор на сънища”. Книгата

2 мин.
gravyor na sanishta

gravyor-na-sanishtaПредполагам, че повечето писатели живеят, за да напишат Книгата. Има такива, които пишат по няколко книги на живота си. На повечето не им се получава изобщо.

Вероятно за такава книга се подготвяш цял живот. Пишеш първа, втора, трета – докато откриеш себе си. Понякога публиката ти прощава „неперфектността” и върви рамо до рамо с теб, по пътя към съвършенството.

Чувствам, че волно или неволно съм едно от тези, да ги наречем „групита” за Александър Секулов. Почнах малко късничко с „Островът”, после профучах бързо напред с „Господ слиза в Атина”, за да наваксам изведнъж с пропуснатото, и сега финиширах с „Гравьор на сънища”.

Книгата съдържа в себе си две по-стари книги на Секулов – „Колекционер на любовни изречения” и „Малката светица и портокалите с новата „Последната рота на капитан Кок, и е нещо като поетичен роман, вероятно написан като поредица от поетични усещания, облечени в проза. Нещо като очерк за един живот, но трудно разбираш чий точно е този живот. Героите в различните моменти имат различни имена и различни амплоа. Преливанията между картините са трудни за проследяване, но магични и увличащи, като някакъв сън.

„Гравьор на сънища” е трудна за четене книга, ако решиш да го правиш линейно, по нормалния начин. По този път всеки опит да се анализира подробно би бил адски мъчен и може би грешен. Затова реших да я чета като поезия – на усещания, с всички сетива, не на 100% с очите. Прелиташ през страниците, търсейки само връзките между изреченията и внушенията, после се връщаш страница-две назад, за да прочетеш същото нещо по съвсем различен начин. И така се рееш близо 350 страници през екзотичната карта на гравиращия сънища…

Подозирам, че за Александър Секулов „Гравьор на сънища” е Книгата. Сигурен съм, че след 20-тина години литературоведи ще стоят с писалки и ще смятат нещо като дневник на случките – кой с кого в кое си превъплъщение кога е спал, къде е бил, какво е казвал… Може да се направи и сега, никога няма да е рано за това. Пожелавам му обаче това да е първата от няколко Книги.

Ревю за книгата и в „Книголандия“