fb
Ревюта

„Островът“ на истинското детство

2 мин.

„Островът“ на Александър Секулов: Да, да, да, даа! Отгърнах и се пренесох точно там, където освен синьото на морето и небето и жълтото на плажовете и слънцето, няма нищо друго. Където освен жадните за приключения и живота на „големите“ малчугани, никой друг не е важен. Където детската представа за чест и накърнено самочувствие е най-силният катализатор за взимане на решение. А магията на пренасянето е само и единствено плод на страхотното разказване на Секулов, написал може би най-добрата детска книга у нас през последните 20 години.

Нищо непознато за любителите на детската морска литература. Лично аз се върнах 15-тина години назад, когато разгръщах книжка с приключенията на няколко деца с рибарска лодка край Несебър. В „Островът“ обаче сме в островна Гърция, годината е 2000-и-някоя, а децата главни герои са от няколко етноса и с различен социален статус. Всички те си комуникират съвсем лесно на гръцки, но именно приключенският дух е това, което ги свързва (и една девойка, но това е друг въпрос).

Много са нещата, които могат да те запленят в тази книга – усещането за безкрайно лято (топлината лъха от страниците, мамка му, не знам как го е направил!), насладата да си свидетел на първото влюбване на някого и да го гледаш с одобрение и умиление, съвсем искреното желание за война след иначе безобидните закачки, чистите и нежни отношения на корабокрушенчетата… Толкова детско, толкова истинско.

Още не съм чел нищо от книгите за възрастни на Секулов, но писането му за деца е наистина страхотно. Смело („Да се спортува е gay“ ми е любимият цитат), но и опростено в последователността си.  А най-готиното е, че като че ли най-храбрият герой в книгата е жена. Истинска наслада, честно.

[ + ]